В имението на Велик дом Никерс се провеждаше истински военен съвет. Както е известно, не всяка война се води с оръжия и заклинания, има и скрити войни. Първият удар беше нанесен от съветник Митис, като постави Висок дом Никерс в много неудобно положение, и виновен за това, разбира се, беше Даркин. Или поне него набедиха за главен виновник за всички проблеми седящите в кабинета хора. След признанието на Кейтен само внезапната поява на Майстор Ромиус спаси и двамата от гнева на госпожа Елиза. Той успя бързо да успокои сестра си и пренесе обсъждането на всички дела на по-подходящо място.
И ето сега вампирът седеше на огромна маса от някакво очевидно скъпо дърво заедно с Елиза Никерс, Майстор Ромиус и Кейтен, като старателно изобразяваше виновна физиономия. Всъщност това беше абсолютно лесно за постигане, защото той наистина си беше виновен. Правеше чест на всички събрали се, че никой не му натякваше за грешките.
— Да, Даркин, успя всички ни да изненадаш — поклати глава Елиза Никерс.
Е, почти всички.
— Няма нищо учудващо в това, че Митис се е възползвал от наивността на провинциален вампир — спокойно каза Ромиус. Странно, но в неговата уста думите за провинциализма на Даркин звучаха съвсем безобидно, само като констатация на факт. — Щом си го оставила да управлява, трябваше да го инструктираш много изчерпателно или да му прикрепиш някой от нашите адвокати.
— Невъзможно е да се предвиди всичко — намръщи се госпожа Елиза. — Наясно съм, че и аз имам вина. Но как сте успели да усложните ситуацията, която и така си е достатъчно сложна?
— Направих го за добро — за кой ли път каза Кейтен, който за разлика от Даркин изобщо не се чувстваше виновен. — След като разбрах, че Митис се кани да ви скрои номер, реших да го изпреваря и да ограбя склада предварително. После щяхме да ви върнем откраднатото, а вие да се престорите, че сте намерили крадците. Логично, нали?
Ромиус прокара ръка по брадата си.
— Логично би било, ако просто се предотврати кражбата.
— Нелогично — раздразнено отвърна Кейтен. — Оставаше твърде малко време, а не знаех откъде се канят да се телепортират към склада. Знаех само кога ще има дупка в защитния екран. Но и през ум не ми мина, че касетките ще се окажат празни! Изглежда съветникът е знаел, че съм го подслушвал, и е променил плана си, като лично е наел тези касетки.
— Не, той още от самото начало те е използвал, за да организира обира — намръщи се Ромиус. — И защо винаги си мислиш, че си по-умен от другите?
— Значи намерихме крадеца, но не можем да го предадем на стражата — обобщи госпожа Елиза. — А да върнем откраднатото е невъзможно, тъй като нищо не е изчезнало. Макар че в правните документи е посочена астрономическа застрахователна сума.
Даркин вече знаеше, че съдържанието на касетките в хранилището е известно само на собствениците, но при наемането им задължително се посочва застрахователна стойност. Така че стойността на това, което уж се съхраняваше в празните касетки, почти не отстъпваше на цената на „репутацията на складовете на Висок дом Митис“.
— Не се получи добре — предпазливо се съгласи Кейтен.
— Не се получи добре ли? — с леден тон повтори госпожа Елиза. — Дом Никерс ще загуби влиянието си в обществото заради глупостта на един… — тя погледна към Даркин — на два индивида, които дори не са част от нашето семейство!
За краткото време, откакто познаваше госпожа Елиза, вампирът никога не я беше виждал в такова състояние. Тя никога досега не беше повишавала глас, успяваше с интонация да предаде степента си на недоволство.
— Това е също така и мое семейство — напомни Ромиус. — Непременно ще измислим нещо. А сега имам въпрос към Кейтен. Как си успял да въздействаш на троловете?
