Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Ако се съди по едва забележимото недоволство на госпожа Елиза, тя беше буквално бясна. Само толкова силни емоции можеха да избият през маската й на вечно спокойствие.
— Събрали сме се тук, за да помислим как да се справим със ситуацията — напомни с остър тон тя. — Така че нека се върнем на темата. Не можем да върнем откраднатите вещи, защото такива не съществуват, следователно трябва да намерим начин да накараме Митис да се откаже от всякакви претенции към Дом Никерс и Ордена.
— Изнудване? — направи се на изненадан Ромиус. — Лиз, не мислех, че ще паднеш до там. Ти още от дете си беше най-принципната. Дори когато крадях бонбони от кухнята, ти винаги ме издаваше на мама и татко.
Даркин старателно направи вид, сякаш не съществува. Някак си неудобно беше, когато толкова значими хора започнат пред теб да си спомнят бебешките годинки. Е, не съвсем бебешките, но във вампира възникна точно такава асоциация.
— Сега съм готова да използвам всякакви мерки — твърдо каза Елиза Никерс.
— Ако Велхеор беше тук, щеше да предложи да решим проблема кардинално — предпазливо се обади Даркин, просто за да каже нещо.
И тримата погледнаха вампира така, сякаш току-що си спомниха за съществуването му.
— Запази си идеите за себе си — дари го с хладен поглед госпожа Елиза. — Освен това, ако можеше толкова лесно да бъде убит, сега нямаше да седим тук.
„Значи сериозно е обмисляла този вариант — изненада се Даркин. — М-да, с нея по-добре да си нямаш работа.“
— Изнудване — отново повтори Ромиус. — Трябва да го притиснем с нещо много сериозно.
Всички се замислиха за известно време. Е, всъщност не всички. Със сигурност мислеха Ромиус и Елиза Никерс, Кейтен също мислеше, но съдейки по замечтаната му усмивка, очевидно не за случая. А Даркин просто ги гледаше и чакаше.
— Имаме няколко варианта — най-накрая се обади Ромиус. — Съветникът може да бъде свързан със смъртта на Императора, създаването на групата „Свободни вампири“, провокация на Шатерския халифат и няколко смъртни случая на хора от Високи домове, стоящи между него и императорския престол. Трябва само да изберем накъде да се насочим.
— Аз ще се заема със смъртта на Императора — веднага предложи Кейтен. — Моята при… — той малко се смути — кхм, приятелка на роднина служи в охраната на двореца. Мисля, че ще мога да науча всички подробности.
— Смъртта на аристократите поемам аз — каза Елиза Никерс. — С моите връзки няма да е особен проблем.
— Очевидно „свободните вампири“ остават за мен? — предпазливо предположи Даркин. — Все пак аз съм вампир и те са вампири. Освен това наскоро се наложи да ги издирваме заради създаването на специалното звено, така че сега просто трябва да поговоря с тях.
Ромиус потри ръце.
— Отлично, значи остава да се разнищят провокациите към Шатер. По щастливо стечение на обстоятелствата аз участвах в проектите на Академията, използвани да правят точно това. Мисля, че задачите са разпределени и можем да се захващаме за работа. Утре вечер ще направим предварителна равносметка.
Даркин въздъхна облекчено, доволен, че така нареченото съвещание най-накрая приключи. Скачайки от масата, той смяташе бързо да се оттегли и с максимално усърдие да се заеме със задачата, но Ромиус го спря:
— Даркин, твоята първостепенна задача е да бъдеш видимо активен, като разследваш кражбата заедно с Майстор Корвил. И бъди внимателен, той наистина е добър следовател.
Госпожа Елиза дари вампира с унищожителен поглед.
— Не можеш да си позволиш никаква грешка. Разбра ли ме?
— Да, госпожо Елиза! — застана в стойка „мирно“ Даркин.
Кейтен тихомълком се насочи към вратата, заобикаляйки вампира, и веднага попадна под прицела на Елиза Никерс.
— Кейтен, това се отнася и за теб. Вече направи достатъчно глупости.
— Тъй вярно — отдаде чест Майсторът и стремително напусна стаята.
Даркин го последва. Едва след като напусна пределите на имението на семейство Никерс и измина няколко квартала, той успя да се отпусне малко и започна да мисли сериозно.
„Ох, колко работа, колко много работа — мислеше си, докато крачеше по улицата. — Трябва да участвам в безполезното разследване, да проучвам обществото на «Свободните вампири», да изпълня обещанието, дадено на Алиса. А и трябва да вмъкна по някакъв начин в натоварения график поредното посещение в Академията… Въпреки че може би трябва да го отложа, докато не реша основните проблеми.“