Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Майстор Корвил — кимна му Даркин.
Вампирът тъкмо се канеше да вечеря в близкото ресторантче и появата на Майстора го завари на вратата.
— Някакъв напредък? — попита следователят.
— Никакъв — честно отвърна Даркин. — Троловете са кълнат, че никога няма да предадат Ордена. Подготвихме за вас личните им досиета, но там едва ли може да се намери нещо. Ще се осмеля да предположа, че решението на този пъзел се крие някъде във вашата област.
Магистър Корвил разтърка и без това зачервените си очи.
— Отивате ли някъде?
— Да вечерям — отново каза самата истина Даркин.
„Никога не съм знаел как да лъжа — помисли си той, гледайки Майстора право в очите. — Добре, че не знае правилните въпроси, защото след вечерята отивам да се срещна с госпожа Елиза, Ромиус и Кейтен.“
— Ако нямате нищо против, да се разходим преди вечерята, бих искал да ви покажа нещо интересно — каза Майстор Корвил. — Може би съм напипал нещо от моята област.
Даркин реши да не отказва. А и не можеше. Ако Майсторът наистина е попаднал на нещо, водещо до истинските крадци, то той беше длъжен да предупреди Кейтен и госпожа Елиза.
По пътя вампирът реши да подхвърли идея на следователя:
— А не мислите ли, че обирът стана прекалено навреме? Тоест тъкмо поехме охраната на склада и той като по поръчка веднага е ограбен, а Огненият орден и Дом Никерс задлъжняват с огромни суми към Дом Митис. И всичко това точно преди предстоящите избори за Император.
— Мислех си нещо подобно — съгласи се Майсторът. — Но после си помислих, че обвинението на такива хора като съветник Митис изисква доказателства. Голямо количество доказателства. Такова количество, каквото не е събирал нито един следовател в Империята.
— Толкова ли е лошо? — усмихна се вампирът.
— Не, на теория е възможно да се съберат доказателства. Но да доживееш до момента, когато трябва да ги представиш…
Майсторът прекара пръст през гърлото си.
— Последно търсим ли крадците или не? — уточни Даркин.
— Търсим — промърмори Корвил. — А вече по резултатите ще решаваме…
Следователят го заведе в центъра на града, при малък магазин за платове. На входа на двуетажната сграда стояха на пост няколко стражи, от всички прозорци струеше ярка светлина, явно всички светилници работеха на пълна мощност.
— Открихме това място, когато разпитвахме жителите от съседните жилища. Оплакали се на стражите от неприятна миризма, те избили вратата и…
Влизайки вътре, Даркин почувства нещо средно между отвращение и жажда за кръв и бързо прикри лицето си с кърпичка. Домът изглеждаше така, сякаш няколко човека са били разфасовани на части. Всъщност то така си и беше: навсякъде се валяха части от тела, а стените и тавана бяха променили цвета си на тъмно червено, все едно някой е извадил четка и умишлено е напръскал всичко с кръв.
— И какво означава това? — озадачено попита Даркин. — Че тук се е развихрил убиец-маниак?
Майсторът се намръщи.
— Това означава, че крадците не са успели да проникнат в склада. Поне не и тези тук.
— Тогава кой ги е подредил така? — попита вампирът. — Нещо не мога да схвана.
— Всичко, което виждаш, е резултат от действието на защитата срещу телепортация, поставена в склада — поясни Майсторът. — Пасивните защитни заклинания просто не позволяват да се направи телепортация, а активните разкъсват хората на малки парченца. И по очевидни причини останките на опиталия се да се телепортира в защитената зона се връщат обратно в началната точка. Това е секретна разработка на Академията, която никога и на никого не е давана.
Даркин се чувстваше, сякаш Майсторът му говори на чужд език.
— А защо не забелязахте това заклинание в склада?
— Точно в това е проблемът, някой е почистил активната част на защитата преди пристигането ни. Ето защо не успях да открия следи от използването на заклинание за телепортация — те също умишлено са изтрити, и това определено е направено след обира.
— Защо? — глупаво попита Даркин.
— Това е доста продължителен процес. Очевидно е бил задействан още когато стражите са отцепили сградата и го е направил някой от работниците в склада. От работниците — хора.
Вампирът замълча, опитвайки се да осмисли получената информация. Излиза, че човек на Митис е сметнал, че кражбата е направена, и е почистил следите на Келнмиир? Ама че работа.