Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Покрай нерадостните мисли вампирът не забеляза как пропусна да завие и се оказа на непозната улица. Той все още не се ориентираше много добре в столицата и с изненада осъзна, че за пореден път се е загубил. По задачите на Ордена Даркин се стараеше да върви с придружител и винаги внимателно изучаваше картата на града, за да сведе до минимум контактите с местните жители. Тук не се отнасяха много добре към нисшите вампири, така че на въпроса: „Как да стигна до библиотеката?“ ще те изпратят в друго, много по-негостоприемно място.
„Е, накъде да вървя?“ — зачуди се вампирът, докато се оглеждаше.
В джоба си винаги носеше карта на града, но за да се възползва от нея, трябваше първо да разбере къде всъщност се намира.
— Млади човече, загубихте ли се?
Даркин едва не подскочи от изненада. До преди секунда до него нямаше никой, и изведнъж се появява тази нелепост — опърпано старче, сякаш току-що излязло от някое мазе.
— Не съм човек и не съм се загубил — доста сухо отвърна вампирът, опомняйки се.
От странния непознат лъхаше на опасност. Даркин не беше толкова глупав, че да се доверява на външния вид — зад неугледната обвивка можеше да се крие на практика всеки.
— А на мен ми се струва, че сте се загубили — разля се в щърбава усмивка старецът и Даркин изведнъж усети как в корема му опира нещо остро. — Но аз ще ви помогна и с удоволствие ще ви заведа където трябва.
„Днес просто не е моят ден“ — обречено си помисли вампирът и послушно тръгна със стареца.
Уви, къде точно го водеше старецът той така и не разбра. Още зад първия ъгъл похитителят получи тухла по главата от млад човек с аристократичен вид. Младежът беше облечен скромно, но акуратно. Модна прическа, бежов костюм и изненадващо спокойно, за човек, току-що ударил друг човек с тухла, лице.
— Добър вечер — вежливо кимна той. — Как сте?
— По-добре, отколкото преди няколко секунди — предпазливо отвърна Даркин. — Защо се отнесохте толкова жестоко със стария човек?
— Това старче ще се справи с трима като теб, и дори няма да се задъха. Той е известен в някои кръгове под името Ножа и точно с нож е убил десетки хора. А и не само хора.
— Охо-о — почтително възкликна Даркин, поглеждайки към лежащия в безсъзнание убиец. — И за какво съм му притрябвал аз?
Младият мъж вдигна рамене.
— Очевидно за същото, за което и на мен.
Даркин неволно отстъпи от неочаквания спасител, като със закъснение си спомни за пръстена на ръката си. Каквото и да е, оръжие е все пак.
— И за какво по-точно?
— Да поговорим — успокояващо вдигна ръце спътникът му. — Просто да поговорим.
— За какво?
— Предлагам да намерим спокойно място, да изпием по чаша као и там да обсъдим всичко. Надявам се, че в знак на признателност за незначителната ми помощ няма да отхвърлите малката ми молба?
— Добре — сравнително бързо се съгласи Даркин. — Само че као ще пием в представителството на Ордена, повярвайте ми, това е достатъчно спокойно място.
— Съгласен съм — не възрази младежът.
Срамувайки се да извади картата от джоба си, вампирът избра по-малката от две злини и неохотно попита:
— Между другото, да знаете случайно как да стигнем до там? Аз още не се ориентирам много добре в Лита.
Разбира се, новият познат на Даркин много добре знаеше къде се намира представителството на Ордена. Това място вече беше станало много популярно сред работодателите и вандалите. Да, именно вандалите — много от тях не бяха особено доволни от новия статут на вампири и тролове, станали практически пълноправни, с изключение на някои ограничения, граждани на Империята. Ето и сега, приближавайки входа на сградата, те видяха надпис на тротоара: „Вампири, вървете си вкъщи!“. Анонимните недоброжелатели явно бяха забравили, че повечето нисши вампири и сега си бяха в родния град. Надписът беше на тротоара, защото сградата беше защитена от вандализъм със съответните заклинания.
— Здравей, Мари — поздрави Даркин, влизайки в приемната. — Трябва да се направи нещо с тротоара, там пак се е появил надпис.
— Вече извикахме специалисти от Академията, обещаха да поставят защита в радиус няколко десетки метра около сградата. Как мина с Майсторите и госпожа Елиза? И кой е този симпатяга с теб?
Приказливостта на вампирката, както винаги, надхвърляше всички мислими и немислими граници, а интересът й към госта предизвика у Даркин лек пристъп на ревност.