Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Честно казано, изобщо не разбирам какво всъщност се е случило в склада — призна следователят. — Мога да разбера защо работникът е унищожил следите от защитното заклинание, това е незаконна работа, но защо е изтрил и следите от телепортация?
— За да решите, че за всичко са виновни служителите на Ордена — предположи вампирът. — И според мен това отлично пасва на моята теория.
Майстор Корвил поклати глава.
— Всичко това са само догадки.
— Само докато не намеря доказателства — каза Даркин, а за себе си добави: „Или измисля“.
— Всъщност ви показах всичко, което исках. Може да си тръгвате, утре ще намина към вас. И приятен апетит.
Вампирът преглътна.
— Нещо ми мина апетита.
— А аз си мислех, че на вампирите им харесва гледката на кръв — насмешливо каза Майсторът.
— Харесва ни — съгласи се Даркин. — Вие сигурно обичате телешко, но едва ли ще се радвате на нарязана на лентички крава. Или греша?
Майсторът му махна за сбогом, оставяйки въпроса без отговор, и влезе в дома. А вампирът наистина загуби апетит и вместо на вечеря веднага се отправи към Дом Никерс да докладва. Колкото и да беше странно, към момента никой не можеше да се похвали с положителни резултати в търсенето. Единствената добра новина за деня можеше да се счита осъществяването на контакт между Даркин и вампирите от клана Ноос. Като разбра за намерените от следователя трупове, Кейтен дълго се руга, че не е успял да забележи активната защита от телепортация. Излизаше, че ако беше сгрешил дори с част от секундата, Келнмиир щеше да се превърне на кървава пихтия. Добре, че самият вампир не знаеше за това и едва ли щеше някога да узнае.
След като се уговориха за времето на следващата среща, всички се разпръснаха, а Даркин се върна в стаята си над представителството на Ордена и с огромно удоволствие прекара остатъка от вечерта в четене на книга за основите на медитацията, издадена от Академията. Майсторите го уверяваха, че ежедневните занимания могат да помогнат за усвояването на артефактите.
Целият следващ ден Даркин прекара на бегом, решавайки бизнес проблеми с клиентите. Тъй като всички вече бяха чули за обира на склада, сега се опитваха да свалят цените за услугите на Ордена, че дори и напълно да се откажат от тях. Впрочем вампирът вече започна да навлиза в тези игри и на подобни искания отговаряше много просто:
— Разбира се, ние сме готови да развалим договора, но имайте предвид, че в този случай ще попаднете в черния ни списък и повече никога няма да можете да използвате нашите услуги.
Болшинството от клиентите след тези думи размисляха, на никой не му се искаше да попадне в черния списък на Ордена, свързан с Висок дом. Все пак разследването на обира не беше приключило и си оставаше загадка кой в крайна сметка ще се окаже виновен.
С исканията за преразглеждане на договорите беше още по-лесно. На Даркин му беше достатъчно да каже, че той не е упълномощен да изменя стандартните условия и този въпрос е по-добре да се обсъди с госпожа Елиза Никерс. След тези думи разговорът някак от само себе си приключваше.
Привечер Даркин, уморен и ядосан, се прибра в представителството на Ордена и завари във фоайето Алвин да флиртува с Мари. И отново го жегна чувство за ревност, при това този път доста осезаемо.
„Какво ми става — помисли си той раздразнено. — Аз също си имам приятелка. Вярно, не се разделихме много топло, а и до момента не ми е написала нито едно писмо, но и на самия мен не ми е много до това…“
— Кхм — закашля се той, осъзнавайки, че никой няма да му обърне внимание. — Здравейте. При мен ли идвате?
— Вече не съм сигурен — отвърна Алвин, намигайки на Мери. — Не, все пак при вас. За малко да забравя защо съм дошъл.
— Тогава да влезем в моя кабинет — сухо каза Даркин.
Стигайки до любимото кресло, той най-накрая се окопити и успокои.
— За какво искате да говорим?
— Мисля, че открих с какво можем да ви помогнем — самодоволно усмихвайки се, каза Алвин. — Както вероятно сте чували от Алиса, вампирите от дневния клан от стотина години живеят в подземията на Лита. Ние знаем всяко кътче и всяка дупка под столицата и съвсем случайно разполагаме с информация за лабораторията, създаваща артефакти за „свободните вампири“.
Даркин едва сдържа емоциите си.
— Наистина ли?
— Точно така. Освен това наскоро заловихме работещите в лабораторията Майстори, както и известно количество готови артефакти.