Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Аз? Никак. Всеки знае, че троловете не се поддават на хипноза или каквито и да са заклинания.
— Значи си се договорил с тях? — намеси се Даркин.
Естествено, той се притесняваше, че работещите за Ордена тролове са се оказали недостойни за оказаното им доверие. Все пак вампирът лично отговаряше за работата им.
— Дори не се опитах — доволно отвърна Кейтен. — Всичко е много по-просто. За мой късмет се натъкнах на Келнмиир и той ми помогна.
— Келнмиир?! — изненада се Даркин. — Та той е мъртъв!
— Пълни глупости. Вампирът ще надживее всички, макар че е станал малко странен, но те всички са такива. Представяте ли си, носеше като украшение на врата си човешки пръст!
— Да, странно е дори и за Висш вампир — призна Ромиус. — И как ти помогна той?
— Телепортирахме го в склада, но не изцяло. Както знаете, наистина силните Висши вампири с лекота се възстановяват, дори ако са нарязани на парчета. Така че Келнмиир предложи да отрежем главата му и да я изпратим в една от касетките в склада.
„Ето значи що за странно същество е било! — изумено си помисли Даркин. — И браво на Корвил, оказа се изненадващо близо до истината.“
— Как сте успели да направите толкова сложна телепортация? — попита Ромиус. — А с такава точност да изчислите пренасянето е просто невъзможно. И също така ми е много интересно откъде си взел огромното количество енергия, необходима за използването на динамичен портал?
— И едното, и другото е работа на автомага — доволно се усмихна Кейтен. — Така че енергията ни я осигури Академията. А изчисляването на координатите беше на базата на артефакта, поставен в склада на Митис само за да насочва заклинанието за телепортация. Артефактът беше за еднократна употреба, така че ние просто минахме първи, оставяйки хората на съветника с пръст в устата.
„И за това Майстор Корвил се оказа прав! — отново се удиви Даркин. — Въпреки че не съм наясно какво е това насочващ артефакт, но той спомена за нещо подобно.“
— Нещо не разбрах защо сте телепортирали само главата на вампира? — озадачено попита госпожа Елиза. — Що за извращение?
— Използването на масова хипноза, особено за тролове, изисква известно време — поясни Кейтен. — Дори на Висш вампир от ранга на Келнмиир ще му трябва повече от час. Така че той си е стоял в касетката и постепенно е обработвал всички намиращи се в склада хора, вампири и тролове. А после спокойно е излязъл…
— И по какъв начин, много ми е интересно? — не се сдържа Даркин.
Той помнеше, че касетката беше буквално взривена отвътре, и ако това не е станало по време на телепортацията, как тогава Келнмиир е успял да я разбие и да се измъкне навън?
— Е, откъде да знам? Не съм бил там! — Кейтен неволно се замисли. — Сигурно е използвал ушите си, за да пълзи между касетките…
Всички си представиха тази картинка и за известно време замръзнаха с най-неочаквани изражения на лицата си.
— А как е излязъл от склада? — най-накрая се обади Ромиус. — Защитното поле вече е работело, телепортацията е станала невъзможна.
— Излязъл е през вратата — сви рамене Кейтен. — И не ме питайте за нищо. Излязъл е — и точка. И касетките е взел. А хипнотизираните пазачи са забравили за него и са продължили работата си.
Това обясняваше защо разказите на охранителите за произшествието изглеждаха по този начин. Въобще всичко ставаше повече или по-малко ясно, освен един въпрос: как все пак се е придвижвал Келнмиир и как е успял да напусне хранилището? Пълна мистерия.
— Да-а-а — проточи Ромиус. — Да можеше твоята съобразителност да се насочи за полезни работи, а не за някакви глупости. Между другото, къде е сега Келнмиир?
— Тръгна към форт Скол.
— При Зак и Алиса? — уточни Майсторът.
— Не съвсем — неуверено отвърна Кейтен. — Споделих с тях известна информация, подслушана в кабинета на Майстор Ревел. Сигурно сте чували, че Келнмиир отдавна търси втория съветник на бившия Император — вампира Канмиир.
Даркин за пръв път в живота си чуваше това име, но дълбокомислено кимна в синхрон с останалите.
— Е, той беше изпратен на специална мисия в Шатерския халифат и там изчезна, но Келнмиир е сигурен, че вампирът е все още жив. Предполагам, че се кани да посети шатерци с не особено приятелски намерения.
— Ох, ще започне сега една веселба там — кимна разбиращо Ромиус. — Ако във форта е и Велхеор, заплахата от Шатерския халифат спокойно може да я изместим на втори план.