Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Влизай.
— Здравей — прогърмя Догрон.
Когато започна да работи с тролове, Даркин не само разшири вратите, но и поръча специално кресло, способно да издържа тежестта им. Обикновено троловете не бяха претенциозни и сядаха направо на пода, не рискувайки да си правят експерименти със столовете, но вампирът това малко го изнервяше.
Тролът се сгромоляса на креслото и веднага пристъпи към въпроса:
— Смяташ, че моите момчета са били в комбина с крадците?
— Честно ли? Не смятам. Но трябва да се убедя в това.
— Трябва да ти е ясно, че ние живеем в много малка комуна и никой от нас не би тръгнал да прецаква другите. Говорих с дежурилите в склада тролове, нямат нищо общо с обира.
Даркин прекрасно знаеше това, но беше длъжен да постави думите му под съмнение.
— Каква версия тогава можеш да предложиш ти?
— До скоро изобщо не можех да си представя, че нисш вампир би увредил ръката ми с помощта на магия — замислено каза тролът. — Разбираш ли? В продължение на хиляди години се е смятало, че ние не се поддаваме на магическо въздействие, и хоп, съвсем неочаквано, ти направи невъзможното.
— Да не би да намекваш, че някой е въздействал върху съзнанието на троловете така, както и върху всички други работещи в склада? — попита Даркин.
Тролът се усмихна.
— Да намеквам?
„Хм, а казват, че троловете са тъпи — помисли си той. — Ами то Догрон е по-умен от доста хора.“
— Но ти никога не си чувал за подобни въздействия?
— Не — поклати глава Догрон. — Но съм чувал от дядо си, че Висшите вампири могат да ни въздействат, макар и никой никога да не го е виждал. А и защо силните Висши вампири биха се занимавали с хипноза, когато могат да ни натрошат на прах?
Имаше логика в това.
— Но ако по някаква причина Висш вампир реши да го направи, той би могъл, нали? — уточни Даркин.
— Ако е наистина древен и силен вампир — да.
„Браво“ — мислено аплодира Даркин, а на глас само проточи:
— Ясно-о.
— Ние нямаме нищо общо с това — твърдо каза тролът.
— Всъщност ти вярвам — въздъхна Даркин. — На главното е да повярва и следователят от Академията.
След като изпрати трола, той отпи кръв от личните си запаси и дори подремна, докато чакаше Мари да събере „Свободните вампири“. Затова когато вампирката почука на вратата на кабинета, той отвори очи и се почувства малко по-отпочинал.
— Събуди се и пий — весело каза вампирката, пъхайки под носа на Даркин чаша горещо као — Поговорих с тези, които съставляваха гръбнака на тайното общество, ще ни споделят цялата си информация. Надявам се да имаме късмет.
Странно, но вместо да мисля за работата, Даркин се загледа в Мари.
— Знаеш ли, понякога си мисля, че изобщо не съм ти нужен тук, можеш да се справиш с всичко сама.
— А, не — намуси се вампирката. — Трябва някой да стои с умен вид в кабинета, докато аз отмятам цялата работа.
Даркин се засмя.
— Много ти благодаря. Добре, извикай ги, трябва и аз да поработя за разнообразие.
Оптимистичната нагласа изобщо не помогна. Който и да беше снабдявал вампирите с артефакти, беше обмислил всичко много внимателно, така че да не се издаде. Доставчикът на артефактите контактувал само с ръководителя на дадената клетка и винаги криел лицето си зад маска, като тези, които използвали нисшите вампири, когато излизали на улицата през деня. След като разговаря с всички бивши членове на „Свободните вампири“, Даркин така и не успя да научи нещо полезно. Успокояваше го само едно — разговаря с вампирите много навреме, защото на следващия ден поради мобилизация те трябваше да заминат за форт Скол. Даркин нямаше представа какво се случва на границата, но на Майсторите спешно им трябваха вампири, можещи добре да боравят с така наречената „вамп-енергия“. Всички бивши „свободни“ се радваха като деца на новата служба: даваха им в ръцете бойни артефакти, обещаваха им добро заплащане и ставаха част от армията на Империята. За какво друго биха могли да мечтаят никому ненужните кръвожадни аутсайдери на обществото?
А привечер през Ордена мина следователят.
— Здравейте, красавице — поздрави учтиво той Мари, целуна й ръка и принуди бузите й да се покрият с лека руменина.