Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Разговорът се проведе късно вечерта, когато Клей излизаше от кабинета си. Започна с неприятна новина, която зададе общия му тон.
Критъл се приближи към него с кисела физиономия и обяви:
— Застрахователят ни уведомява, че е прекратил договора ни с тях.
— Какво?! — извика Клей.
— Чу какво казах.
— Защо ми го казваш сега? Закъснявам за вечеря.
— Цял ден съм се разправял с тях.
Кратка пауза, колкото Клей да хвърли сакото си на канапето и да пристъпи до прозореца.
— Защо? — запита той.
— Направили са оценка на цялостната ни дейност и това, което са установили, никак не им е харесало. Двайсет и четири хиляди случая по делото „Максатил“! Това направо ги плаши. Ако нещо се оплеска, и те ще станат за смях. Техните десет милиона могат да се окажат капка в морето, затова дезертират.
— Имат ли право?
— Разбира се, че имат. Всяка застрахователна компания може да прекрати даден договор, когато си поиска. Дължат ни неустойка, наистина, но това са дребни пари. Нямаме застраховка, Клей. Все едно сме без гащи.
— Не ни трябва застраховка.
— Чувам какво ми казваш, но съм притеснен.
— Ти и при делото „Дайлофт“ беше притеснен, доколкото си спомням.
— Тогава не бях прав.
— Рекс, стари ми приятелю, и за „Максатил“ не си прав. Когато мистър Мунихъм приключи с „Гофман“ във Флагстаф, компанията сами ще ни гони да сключим споразумение. Вече заделя милиарди за групови искове. Имаш ли представа колко може да й излязат тези двайсет и четири хиляди случая? Познай.
— Изненадай ме.
— Близо милиард долара, Рекс. А „Гофман“ е в състояние да ги плати.
— И все пак се притеснявам. Ами ако се обърка нещо?
— Имай ми вяра, приятелю. Тия неща изискват време. Делото на Мунихъм е насрочено за септември. Когато приключи, парите отново ще потекат.
— Похарчихме вече осем милиона за реклама и изследвания. Не може ли сега поне да караме малко по-полека? Защо просто не приемеш, че двайсет и четири хиляди случая стигат?
— Защото не стигат. — При тези думи Клей се усмихна, взе сакото си, потупа Критъл по рамото и отиде на вечеря.
Имаше среща с един състудент от колежа в „Олд Ебит Грил“ в осем и половина, но след като чака на бара почти цял час, мобилният му телефон иззвъня. Състудентът бил на съвещание, което нямало изгледи да свърши скоро. Последваха обичайните извинения.
Докато си тръгваше, Клей хвърли поглед към ресторанта и зърна Ребека, която вечеряше с две други момичета. Той се върна на бара и поръча още една тъмна бира. Помисли си, че случайността за пореден път го среща с нея и че нищо не може да направи, за да й противостои. Искаше отчаяно да я заговори, но същевременно се боеше да не изглежда, че се натрапва. Каза си, че едно отиване до тоалетната може да свърши работа.
Докато минаваше покрай тяхната маса, Ребека вдигна поглед, видя го и моментално му се усмихна. Когато го представи на двете си приятелки, той обясни, че чака свой състудент за вечеря. Човекът бил задържан по работа, можело още да закъснее, извинявайте за безпокойството. Приятно ми беше да се видим.
След петнайсет минути Ребека се появи в оживения бар и застана до него. Доста близко.
— Имам само минута — каза тя. — Чакат ме. — Тя кимна по посока на ресторанта.
— Изглеждаш страхотно — възкликна Клей, който едва се сдържаше да не я стисне в прегръдките си.
— Ти също.
— Къде е Майърс?
Тя вдигна рамене, сякаш не я интересуваше особено.
— По работа. Той все работи.
— Как е семейният живот?
— Самотен — каза тя, като извърна поглед встрани. Клей отпи от бирата. Ако не бяха в този претъпкан бар и ако приятелките й не я чакаха, тя щеше всичко да си каже. Явно думите напираха на устата й.
Бракът й не беше щастлив! Клей с мъка сподави злорадата си усмивка.
— Още те чакам — заяви той.
Когато се наведе да го целуне по бузата, очите й бяха пълни със сълзи. После Ребека се извърна и си тръгна, без да каже дума.
33
В момента, когато „Ориолс“ изоставаха с шест точки, и то не от някой друг, а тъкмо от „Девил Рейс“ — каква обида! — мистър Тед Уърли се събуди от леката си привечерна дрямка — нещо, което му се случваше сравнително рядко — и започна да се пита веднага ли да иде до тоалетната, или да изчака, докато разликата се увеличи още. Бе спал цял час, което беше необичайно, още повече, че преди това си бе изкарал редовния следобеден сън. Нима „Ориолс“ вече му действаха приспивателно?