Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тогава по-добре да се хващам на работа — каза Ерик. — Трябва да видя какво ще стане с конете на хората на Цила. Мисля, че ще трябва да оставим тук поне десетина.
— Селяните ще изпаднат във възторг — ухили се Ру. — Ще имат с какво да орат, пък който кон не оздравее, ще го излапат.
Ерик кимна, макар че не му беше до шеги.
— Хайде, ела да ми помогнеш.
Ру се нацупи, но го последва при конете.
Ерик гледаше с очакване към южната порта. Цила и неговите ренегати бяха напуснали призори, както беше договорено, а сега от юг щеше да пристигне нов отряд. Дьо Лунвил вече беше дал заповедите си: ако южняците пристигнеха преди обяд, щяха да потеглят незабавно след като отпочинеха, като в крепостта щяха да оставят десетина души, които да охраняват мястото, ако се наложеше да се изтеглят обратно. Сега Ерик разбра защо бяха издигнали толкова голямо укрепление. Десетина-дванайсет добре въоръжени войници можеха да отбраняват селището срещу три пъти по-многоброен противник и ако към тях се присъединяха и селяните, щеше да трябва малка армия, за да го превземат.
Ерик зърна позната фигура между тези, които вече приближаваха портата.
— Грейлок! — възкликна младежът.
Оуен Грейлок се обърна, видя го, скочи от коня, сграбчи ръката му за поздрав и го шляпна по гърба. После каза:
— Добре изглеждаш.
— Мисля, че веднъж те мярнах на борда на „Рейнджър“, но после не те видях на брега.
Като махна кърпата, овързана около лицето му за защита от праха на пътя, мечемайсторът на Даркмоор каза:
— Защото не слязох. Заедно с неколцина други отплувах към Града на Змийската река, за да уредя някои неща, после до Махарта, за да се погрижа за още някои въпроси. След като „Рейнджър“ напусна Крондор, бързахме много, за да стигнем за седмица до Ланада и после да се спуснем обратно.
Войници в разнообразни облекла минаваха през южната порта.
— Кои са тези? — попита със съмнение Ерик.
— Не съди по дрипавия им вид. Това са едни от най-добрите воини от тези краища, набирани един по един от нашия приятел Праджи през последните няколко години. — И като понижи глас, допълни: — Трябва да се приобщим към местните хора.
— А ти какво правиш тук? — попита Ерик. — Последния път, когато те зърнах, беше преди да ме арестуват.
— Дълга история. Нека докладвам на Калис, после ще си изплакна устата и ако разделиш кана вино с мен, ще ти разкажа всичко.
— Довечера няма да оставаме в лагера — каза Ерик. — Тръгваме след час. Имате време само да вземете свежи коне и да хапнете по залък.
— Това копеле — изръмжа Грейлок — не дава на човек и минута да си отдъхне. Целият съм се схванал.
— Ела, имам няколко хубави коня и ще ти избера един с по-мек гръб.
Грейлок се засмя и рече:
— Хайде, води ме.
16.
Срещата
Калис заповяда да спрат.
Ерик и другарите му, които яздеха в челния отряд, веднага зад Калис и дьо Лунвил, дръпнаха поводите и предадоха заповедта назад. Оуен Грейлок яздеше до Калис и Ерик намери възможност да си поговори с него.
Двама разузнавачи, които бяха потеглили напред в зори, се появиха срещу тях. Единият, човек от клана, чието име Ерик не знаеше, каза:
— На час път пред нас нападнаха търговски керван. Опитаха се да се бият, но имаха само шестима пазачи.
— Търговците са пътували доста безгрижно — каза дьо Лунвил.
Другият съгледвач, казваше се Дюрани, се обади:
— Нямаха време дори да спрат колите. Нападателите се спуснаха от дърветата и ги обсипаха със стрели преди онези да разберат какво става. Убийците съблякоха жертвите си до голо, взеха им броните, оръжията и всичко, което можеха да отнесат.
— Колко бяха? — попита Калис.
— Двайсет-двайсет и пет, може би малко повече — каза човекът от клана.
— Къде отидоха бандитите? — попита Ерик.
Без да обръща внимание кой задава въпроса, Калис кимна и Дюрани отговори:
— Върнаха се в гората. Минахме по следите им на около час езда навътре. Свърнали са на юг. Може пак да са сменили посоката. — Той се огледа. — Едва ли можем да ги настигнем. Може би вече са някъде зад нас.
— А какво ще стане със селото? — попита дьо Лунвил.
— Ако получат предупреждение навреме — каза Калис, — нашите хора там ще могат да го отбраняват. Но тези конници действуват повече като наемнически отряд, а не като бандити. Ако се промъкнат незабелязано… — Обърна се към дьо Лунвил и нареди: — Боби, вземи шестима души и се върни в укреплението, за да ги предупредиш. Това е всичко, което можем да направим. После ни догони колкото се може по-бързо.
Дьо Лунвил кимна и каза на групата на Ерик: