Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Другите жени зачакаха сигнала на Егвийн. Не бяха в кръг - един кръг бе най-подходящ за съсредоточен, прецизен поток на Единствената сила. Не това беше целта днес. Целта днес беше просто да унищожат.
Щом тролоците изпъплиха до средата на хълмовете, Егвийн започна атаката си. Винаги беше необичайно силна в Земя, тъй че поведе с най-простия и унищожителен сплит. Отпрати нишки Земя в терена под тролоците в дълга линия, след това го надигна. С помощта на ша-ангреала на Вора беше толкова лесно - все едно да хвърлиш шепа камъчета във въздуха.
При този знак всички жени заоформяха сплитове. Въздухът затрептя от бляскави нишки. Чисти потоци огън, надигаща се земя и вятър, който да издуха тролоците един в друг и да ги накара да залитат и да се препъват.
Тролоците, които Егвийн бе изхвърлила във въздуха, започнаха да падат, много от тях без крака и стъпала. Кършеха се кости и чудовищата долу закрещяха от болка, докато събратята им рухваха върху тях. Егвийн остави вторият ред да нагази през падналите и удари отново. Този път не се съсредоточи върху земята, а върху _метал_.
Метал в броня, в оръжия и по китки. Трошеше брадви и мечове, ризници и брони. Откъснатите метални парчета се разлитаха с убийствена бързина. Въздухът почервеня от пръските кръв. Следващите редици се опитаха да спрат, за да избегнат шрапнелите, но тролоците зад тях бяха набрали неудържима инерция. Тикаха събратята си напред в зоната на смъртта и ги тъпчеха.
Егвийн изби и следващата вълна с шрапнели взривен метал. Беше по-трудно от изхвърлянето на земя, но също така не издаваше много на задните редици, тъй че можеше да продължи да убива, без те да проумеят какво правят, като тласкаха събратята си напред.
След това започна отново да разкъсва земята. Имаше нещо възбуждащо в използването на сурова сила, в изпращането на най-прости по форма сплитове. В този момент - докато осакатяваше, унищожаваше и сееше смърт сред врага - Егвийн се почувства едно цяло със самата земя. Вършеше работата, която земята бе копняла някой да свърши от много отдавна. Погибелта и Тварите на Сянката, които раждаше, бяха болест. Зараза. Егвийн - лумнала като огън на смърт и възмездие с Единствената сила, беше като пречистващ пламък, който щеше да донесе изцеление на земята.
Тролоците упорито напираха да пробият през сплитовете на Айез Седай, но това само поставяше все повече и повече от тях в обхвата на Бялата кула. Зелените бранеха доблестно славата на своята Аджа, като мятаха вълна след унищожителна вълна към тролоците, но и другите Аджи не отстъпваха.
Земята се тресеше и въздухът се задръсти от воя на издъхващи чудовища. Разкъсваха се тела. Гореше плът. Много от войниците в първите редове повръщаха от гледката, докато Айез Седай продължаваха да бият по тролоците. Избрани Сестри търсеха мърдраали, както им бе заповядано. Самата Егвийн порази един и откъсна безоката глава на съществото от врата със сплит на Огън и Въздух. Всеки Сенчест, когото убиеха, сваляше със себе си юмруци свързани към него зверове.
Егвийн удвои атаката си. Порази цяла редица с вълна от изригваща пръст, след това удари с вълна от въздух телата, докато падаха, и ги изтласка назад, за да рухнат върху задните редици. Раздра ями в земята и накара камъните в пръстта да изригнат. Сечеше и избиваше тролоци сякаш с часове.
Най-сетне Тварите на Сянката се прекършиха, чудовищата заотстъпваха назад въпреки бичовете на мърдраалите. Егвийн си пое дълбоко дъх - започваше да се чувства изтощена - и порази още Сенчести. Накрая те също отстъпиха и побягнаха от хълмовете.
Отпусна се на седлото и наведе ша-ангреала. Не знаеше колко време е минало. Войниците се бяха вторачили напред, облещили очи. Този ден не се наложи да пролеят кръв.
- Това беше _впечатляващо_ - каза Гавин. - Все едно щурмуваха градски стени, опитваха се да ги изкачат със стълби… само че без стените и стълбите.
- Ще се върнат - каза Егвийн уморено. - Избихме само малка част от тях.
На заранта или най-късно на следващия ден щяха да опитат отново. Нови тактики може би - можеше да разтеглят вълните на атакуващите, за да стане по-трудно за Айез Седай да избиват големи тълпи наведнъж.
- Изненадахме ги - каза Егвийн. - Следващия път ще дойдат по-силни. Засега, за тази нощ, удържахме.
- Не просто удържахте, Егвийн - каза с усмивка Гавин. - Принудихте ги да побегнат. Не знам дали изобщо съм виждал толкова силно осакатена армия.
Бойците май бяха съгласни с преценката му, защото завикаха въодушевено и заразмахваха оръжия. Егвийн потисна умората и прибра набраздената пръчка. Другите Айез Седай наблизо прибираха статуетки, гривни, брошки, пръстени и пръчки. Бяха опразнили склада на Бялата кула от всички ангреали и малкото ша-ангреали, които имаха, и ги бяха раздали на Сестрите на бойния фронт. В края на всеки ден щяха да се събират и предават на жените, предлагащи Цяра.