Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Винаги съм го харесвал — призна Лукас тихо. — Как пасва на онова място… — Той докосна вдлъбнатината в най-долния край на шията й за съвсем кратък миг. — Мисля, че е съвършено.
Хелън видя как гореща червенина изби по скулите му, но той държеше очите си сведени, давайки си сметка за факта, че всички се взираха в него с тревожно смръщени изражения. Специално Кастор изглеждаше толкова опечален, сякаш беше на погребение.
— Това, което не разбирам, е защо всички го забелязваме чак сега? Сякаш колието се е заредило с любовна магия през последните няколко дни или нещо подобно — каза замислено Джейсън, без да се обръща конкретно към някого. После му хрумна някаква мисъл и той премести поглед от Хелън към Лукас, после отмести очи.
— Сякаш просто се е включило като електрически ключ — каза Ариадна. Тя хвърли поглед към Хелън и Лукас, мислейки си същото като близнака си.
— А ако поискам да бъде нещо друго? — попита Хелън, пренебрегвайки странните погледи, които изведнъж всички започнаха да й отправят.
Касандра сви рамене:
— Не знам. Може да се опиташ да го промениш — попита тя с развълнувано изражение. — Но на твое място първо бих го свалила! Никога не знаеш — добави тя бързо.
Хелън разкопча колието си и се опита да мисли за сексапилни неща, но не й хрумваше нищо. След миг осъзна, че нямаше значение какво самата тя смята за секси, а какво мислят другите. Трябваше й опитно зайче. Погледна Хектор, като се съсредоточи само върху него, и почувства как колието променя формата си в ръката й.
— Хелън! — възкликна Хектор.
Хелън погледна надолу и видя, че държи миниатюрно късче дантела, което при по-внимателно вглеждане приличаше повече на украсен с диаманти конец за зъби, отколкото на долно бельо. Всички избухнаха в смях, като сочеха към Хектор и се присмиваха на подлия му вкус. Тя погледна Лукас, съсредоточи се, и предметът отново се превърна в нейното колие. Лукас се ухили:
— Казах ти. Обичам това колие — каза той искрено.
Погледът му беше толкова топъл, че Хелън почувства, че трябва да направи нещо, за да отклони всички втренчени погледи, които се насочваха към тях. Тя се огледа из стаята, умишлено търсейки нова жертва. Всички благоразумно решиха да се разпръснат.
— Не си го и помисляй! — изпищя Ариадна, като побягна от стаята, за да не може Хелън да се съсредоточи върху нея.
— Хайде! Не е честно! — каза Джейсън. Отдръпна се от нея, като ту закриваше очи, за да не я вижда, ту покриваше лицето си, за да не го вижда тя.
— Добре, никой да не се паникьосва! — Хелън си сложи отново колието и се засмя; в библиотеката обаче не беше останал никой, който да стане свидетел на проявената от нея милост, освен Лукас и Касандра. — На мен лично най-много ми харесва така.
— Добре — каза Лукас, като извърна очи и се опита да се престори, че не е смутен.
— Ти защо не бягаш? — закачливо се обърна Хелън към Касандра, но когато видя мрачното изражение на лицето й, разбра, че беше казала нещо ужасно нередно.
— Това никога няма да ми подейства — каза Касандра с равен, далечен глас. Провря се покрай Хелън.
— Съжалявам — каза Хелън на Лукас, докато Касандра излизаше тихо от стаята. Сложи длан върху ръката на Лукас и го накара да я погледне. — Не разбирам, Лукас, Какво казах?
— Силата на Афродита действа само върху възрастни — върху полово зрели индивиди — отговори той с дрезгав глас, сякаш гърлото му беше пресъхнало.
— О. Не знаех, но това изобщо не е причина да се срамува. Тя е само на четиринайсет. Явно е от тези, които разцъфват по-късно…
Лукас я прекъсна рязко:
— Сестра ми никога няма да разцъфне. Тя е взета от Богините на съдбата.