Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Тя най-после вдига глава.
— Думата ти — казва и гледа над рамото му право в господин Хамър.
А на лицето й се изписва такъв гняв, че дори Кметът се изненадва.
— А, да — казва и се изправя. Връща кърпата на господин Хамър. — Трябва да гледаш на подарения живот на капитан Хамър като на пример за моята безкрайна милост, Виола. Аз го пощадих — започва отново да крачи и гледа точно в мен. — Точно както ще пощадя приятелите ти и всички, които обичаш.
— Тази вечер — казвам, но гласът ми е твърде дрезгав.
Нима не ме чува?
— А и да ти кажа — продължава Кметът, — ако ти наистина не знаеш откъде ще дойде атаката, можем да попитаме твоя добър приятел Лий, той сигурно знае.
Тя рязко вдига глава, диша тежко, очите й се разширяват.
Не знам дали е възможно Лий да е оживял след взрива…
— Той не знае нищо — бързо избърборва Виола. — Не знае нито кога, нито откъде.
— Дори и ако ти вярвах — отвръща Кметът, — ще се наложи да го разпитваме много дълго и тежко, докато най-после се уверим със сигурност.
— Оставете го! — Виола се мъчи да следи движението на Кмета, обръща глава.
Кметът спира пред огледалото, с гръб към Виола и с лице към мен.
— А може би пък трябва да попитаме Тод.
Блъскам стъклото точно пред лицето му. Той дори не трепва.
И тогава Виола казва:
— Тод никога няма да ви каже. Никога.
И тогава Кметът просто ме поглежда в очите.
И се усмихва.
Стомахът ми се свива, сърцето ми се качва в гърлото, главата ми олеква и усещам как ще се свлека на земята.
О, Виола — Виола, моля те…
Прости ми.
Капитан Хамър — казва Кметът и Виола отново бива потопена под водата, но при движението на рамката изпищява кратко от страх.
— НЕ! — виквам и се притискам до стъклото.
Но Кметът дори не гледа към нея.
Той гледа към мен, сякаш ме вижда като на длан, ако ще да съм скрит зад тухлена стена.
— СПРИ! — крещя, защото тя отново започва да се мята… И се мята…
И се мята…
ВИОЛА!
И аз блъскам, докато усещам, че ръцете ми се счупят… И господин Хамър се усмихва и я държи под водата…
ВИОЛА!
И от китките й потича кръв, толкова силно се дърпа…
— Ще Те Убия!
Крещя в лицето на Кмета…
Крещя с всичкия си Шум…
— Ще Те Убия!…
И тя е още под водата…
ВИОЛА! ВИОЛА!
И Дейви…
От всички хора на света…
Дейви прекратява мъчението.
— Пусни я! — внезапно изкрещява той и изскача от ъгъла, в който се е свил. — Господи, Боже, ще я убиеш!
Сграбчва рамката и вади Виола от водата, Кметът дава на господин Хамър знак да не му пречи, Дейви изправя Виола, тя се дере и хърка, докато поема въздух и повръща водата.
Цяла минута никой не казва нищо, а Кметът гледа сина си така, сякаш вижда някакъв странен вид непозната риба.
— Как може да ни помогне, ако я убием? — казва Дейви с несигурен глас, навел очи към земята. — Няма да ни бъде от полза.
Кметът мълчи. Дейви се дърпа от рамката и се връща в ъгъла до вратата.
Виола кашля страшно, няма сили, виси на каишите, аз съм се притиснал в стъклото, сякаш се мъча да пропълзя през него, да я стигна, да ида при нея.
— Ами хубаво — казва Кметът и сключва ръце зад гърба си, без да сваля поглед от Дейви. — Мисля, че и без това вече научихме всичко, което ни беше необходимо.
Отива до бутона на стената и го натиска.
— Би ли повторил високо и ясно за всички ни онова, което каза преди малко, Тод?
При звука на името ми Виола подскача.
Кметът отива до рамката и премества двете метални пръчки отстрани до бузите й и тя започва нервно да се оглежда, защото вече чува Шума ми.
— Тод? — повиква ме. — Тук ли си?
— Тук съм — изкрещявам и гласът ми прогърмява над Арената така, че всички отлично го чуват.
— Моля те, повтори ни онова, което ни съобщи преди няколко минути, Тод — Кметът отново гледа право в мен. — Какво беше, нещо ще се случи тази вечер по залез-слънце?
Виола обръща очи натам, накъдето гледа и Кметът, на лицето й е изписана изненада, изненада и шок.
— Не — прошепва, но аз го чувам като вик.
— Виола заслужава да чуе онова, което ни съобщаваш, Тод — казва Кметът.
Той знае. През цялото време е чувал Шума ми, разбира се, че го е чувал, дори и ако не е чувал виковете ми, дори и ако тя не е чувала виковете ми.