Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Виждам как Тод полека започва да отстъпва назад.
— Чувам те много добре — казва кметът Леджър, махва с пистолета към него и продължава да бърка из раницата. Спира, ръката му е на дъното, вдига очи. — Какво е това?
Опипва още известно време и започва да вади от раницата нещо доста голямо. Отначало решавам, че е пистолетът, но после кметът Леджър тръсва раницата, тя пада на пода и нещото се изхлузва от нея.
Кметът Леджър се изправя в пълния си ръст.
Загледан с любопитство в бомбата Трейс, която стиска в дланта си.
Цяла секунда не мога да повярвам. Цяла секунда очите ми отказват да приемат онова, което виждат, съзнанието ми отказва да осъзнае, че аз вече много добре знам как изглеждат бомбите и не се заблуждавам. Цяла секунда смъртоносният предмет е в ръката на кмета Леджър, но не означава нищо за мен, не означава нищо.
Но после Лий до мен ахва и всичко си идва на мястото. Всичко придобива най-ужасяващия проклет смисъл, за който мога да се сетя.
— Не — казвам.
Тод се извърта.
— Какво? Какво е това?
Времето се забавя до максимум. Кметът Леджър завърта бомбата в ръката си и тя започва да тиктака, тик-така бързо, тиктакането очевидно е предназначено за онзи, който пръв бръкне в раницата, започне да рови и напипа бомбата, пулсът на китката му задейства брояча — бомба, която те убива, когато посегнеш да я оставиш.
— Това нали не е… — казва кметът Леджър и вдига очи.
Но Лий вече се протяга към лакътя ми…
Иска да ме сграбчи и да хукнем към изхода…
— Бягай! — виква…
Но аз скачам назад, не напред…
И блъсвам Тод встрани…
Претъркулвам се на пода там, където е паднал убитият мъж…
Кметът Леджър не се опитва да ни застреля…
Не прави нищо…
Просто стърчи и осъзнава…
И всички падаме през прага на вътрешната врата…
И залягаме зад убития…
И се свиваме един в друг…
Кметът Леджър опитва да хвърли бомбата далеч от себе си…
Пуска я…
И…
БУМ
… тя го разкъсва на хиляди парчета, отнася стената зад гърба му, топлината на взрива опърля дрехите и косите ни, затрупват ни парчетии, ние се мъчим да отпълзим под една маса, но нещо удря Тод силно отзад по главата, тежка греда пада върху моите глезени, усещам как ги счупва и двата и всичко, което мога да сторя, е да изкрещя от невъзможната болка и тя ме предаде и тя ме предаде, и тя ме предаде, и всъщност не ме е пратила на мисия по спасяването на Тод, мисията е била да убия Тод, а заедно с него, при повечко късмет, и Кмета…
Тя ме предаде…
Тя отново ме предаде…
И после пада мракът.
Малко по-късно чувам гласове, гласове през прахта и руините, гласове, които се носят из пронизаната ми от болка глава.
Един глас.
Неговият глас.
Застанал е над мен.
— Виж ти — казва Кметът Прентис. — Кой ни е дошъл на гости.
Част шеста
Въпросът и Възражението
35
Разпитът на Виола
Тод
— Пуснете Я!
Юмруците ми блъскат стъклото, но колкото и силно да удрям, то не се чупи.
— Пуснете Я!
Гласът ми прекъсва от напрежение, но аз крещя, докато просто не мога да крещя повече.
— Ако Само С Пръст Я Пипнете, Ще Ви Избия!
Виола е вързана с каишите за рамката насред Арената на Въпроса, ръцете й са вдигнати високо и назад над главата, кожата около металната гривна е пламтящо червена, главата й е между двете парчета метал, които жужат и не й позволяват да чува Шум.
Съдът с водата е пред нея, отстрани — масата с острите инструменти.
Господин Хамър стои до нея със скръстени ръце, чака, в по-далечния ъгъл е застанал Дейви с притеснено изражение.
И Кметът е на Арената и бавно обикалят в кръг около увисналото й тяло.
После си спомням страшното БУМ и как кметът Леджър изчезна сред буря от пламъци и дим.
Събуждам се тук, в стаичката за наблюдение, главата ме боли, целият съм покрит с мръсотия, парчета мазилка и засъхнала кръв.
И скачам на крака.
И ето я и нея.
Зад стъклото.
Разпитват я.
Натискам бутона на уредбата.