Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Моля? — ахвам.
— Дай ми я.
Той се завърта и дулото на пистолета сега сочи право към главата на Тод. Изхлузвам бавно раницата от раменете си и му я подавам. Той не я отваря, само опипва с ръка дъното, за да намери тайния джоб, тайният джоб, в който е скрит собственият ми пистолет.
Напипва го и се усмихва.
— Ето го — казва. — Толкова години минаха и Възражението така и не е променило похватите си.
— Ако само един косъм падне от главата й — обажда се Тод, — ще те убия.
— Аз също — добавя Лий.
Мъжът продължава да се усмихва.
— Май си имаш съперник, Тод.
— Кой си ти? — питам аз, раздразнението от това, че всички са готови да ме защитават, ми вдъхва смелост.
— Кон Леджър, кмет на Хейвън на твоите услуги, Виола — покланя ми се леко. — Защото ти трябва да си Виола, или се лъжа? — прави обиколка около Тод. — О, Президентът силно се интересуваше от сънния ти Шум, момчето ми. Много се вълнуваше от това за какво си мислиш, докато спиш. Колко много ти липсва твоята Виола, как си готов да сториш всичко, за да я намериш.
Виждам как лицето на Тод започва да поаленява.
— И изведнъж Президентът стана много благ към мен, молеше ме да ти пускам определена информация, за да провери дали може да те накара да сториш онова, което предвиждаха плановете му — кметът Леджър изглежда нелепо с всички неща, които крепи в ръце: пистолета в едната, раницата в другата, дневника — под мишница, като при това се мъчи да изглежда заплашително. — Трябва да ти кажа, че си струваше — намига ми. — Особено сега, когато вече знам откъде ще дойде атаката на Възражението.
Шумът на Лий скача и той прави яростно крачка напред.
Ударникът щраква в ръката на кмета Леджър. Лий спира на място.
— Харесва ли ти? — пита кметът Леджър, има предвид оръжието си. — Президентът ми го даде в деня, в който ми даде и собствен ключ от килията.
Той се усмихва отново на начина, по който всички сме го зяпнали.
— О, я стига! — казва. — Ако Президентът победи Възражението, всичко това ще приключи. Взривовете, разпоредбите, вечерният час — усмивката му леко избледнява. — За да промениш нещо наистина, трябва да се научиш да подработваш системата отвътре. Когато стана негов заместник, ще се трудя неуморно положението тук да стане по-приемливо за всички ни — кимва към мен. — В това число и за жените.
— По-добре ме застреляй веднага — казва Тод, а Шумът му свисти и облизва всички ни като огнени езици, — защото в момента, в който оставиш този пистолет, животът ти вече е в опасност.
Кметът Леджър въздъхва.
— Нямам намерение никого да застрелвам, Тод, освен ако…
Страничната врата рязко се отваря, в главното помещение влиза мъжът, който ни пусна да влезем, на лицето му се изписва изненада.
— Ти какво правиш…
Кметът Леджър обръща пистолета към него и стреля три пъти. Мъжът пада до прага на вратата, само краката му остават да стърчат към нас.
Ние сме замръзнали, напълно шокирани, ехото от изстрелите още кънти, отразено от мраморния под.
В Шума на Кмета Леджър се появява ясна картина, при която той самият е с насинено око и сцепена устна, а застреляният преди миг мъж го бие с юмруци.
Бившият кмет вдига очи и вижда ужаса ни.
— Какво?
— На Кмета Прентис това няма да му хареса — казва Тод. — Той познава господин Колинс още от стария Прентистаун.
— Сигурен съм, че задоволството му от това, че съм заловил Виола и съм узнал откъде ще дойде нападението на Възражението, ще тушира всички недоразумения помежду ни — кметът Леджър започва да се оглежда за място, където да остави някои от нещата, които държи. Накрая хвърля дневника към Тод, сякаш няма повече нужда от него. Тод се стряска, но успява да го улови:
— Майка ти не е била кой знае каква писателка, момчето ми — казва кметът Леджър, кляка и откопчава раницата със свободната си ръка. — Полуграмотна, бих казал.
— Ще си платиш за това. — Тод обръща глава към мен и осъзнавам, че аз съм изрекла последните думи.
Кметът Леджър рови в раницата.
— Храна! — казва и целият грейва. Измъква парче пъстра шишарка и го напъхва в устата си. Рови още, намира хляб, още плодове, нахапва всичко поред. — Колко време смяташе, че ще останеш в града, Виола? — пита с пълна уста.