Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Пуснете Я!
Никой не реагира, сякаш изобщо не ме чуват.
— Правя това с огромна неохота, Виола — казва Кметът, все така обикаляйки в бавни кръгове. Аз чувам думите му кристално ясно. — Мислех, че с теб сме приятели. Мислех, че се разбираме спира пред очите й. — Но ти взриви дома ми.
— Не знаех, че в раницата има бомба — отвръща тя и по лицето й виждам колко я боли. Цялата е в засъхнала кръв, издрана и ожулена след експлозията.
Но краката й са най-зле. Събули са я, глезените й са подути, невъзможно изкривени и почернели, и аз отлично знам, че Кметът не й дал нищо, което да заглуши болките.
Виждам го по лицето й.
Виждам колко я боли, колко силно я боли.
Опитвам да вдигна пейката и разбия стъклото, но тя е завинтена в бетона на пода.
— Вярвам ти, Виола — казва Кметът и подновява обиколката си. Господин Хамър не мърда, само се подхилва, наблюдава цялата сцена, от време на време хвърля погледи към огледалото, защото знае, че аз съм там, и тогава усмивката му става още по-широка. — Вярвам, че и ти си омерзена от предателството на госпожа Койл. Макар че не би трябвало да си изненадана.
Виола не отвръща нищо, само навежда глава.
— Не я наранявай шепна аз. — Моля те, моля те, моля те.
— Ако това ще те успокои — продължава Кметът, — все още не съм решил дали да приема взрива твърде лично. Госпожа Койл е съзряла шанс да вкара бомба право в сърцето на моята катедрала, да я разруши, вероятно да унищожи и мен.
Поглежда към мен през огледалото. Отново започвам да удрям с юмруци. Няма как да не чуват ударите, но Кметът не ми обръща никакво внимание.
Единствен Дейви обръща очи към мен, никога не съм виждал по-сериозно изражение на лицето му.
Дори от тук мога да чуя смъртната тревога в Шума му.
— Ти си й предоставила възможност, която тя просто е нямало как да пропусне — приказва Кметът. — Твоята удивителна привързаност и вярност към Тод е могла да ти даде достъп до място, където никой друг терорист никога не би могъл да проникне. Вероятно не е имала желание да те убива, но ето ти на, изскочила е възможност да ме срази с един удар, тя е претеглила плюсовете и минусите и е установила, че спокойно може да те жертва за целта.
И аз гледам лицето на Виола.
То се е издължило, тъжно, толкова тъжно, победено.
И тогава отново усещам мълчанието й, пронизва ме копнежът, пронизва ме загубата, които почувствах в блатото, когато за първи път срещнах Виола преди много, много дни. Усещам го толкова силно, че очите ми се наливат със сълзи, стомахът ми се свива на топка и гърлото ми се стяга.
— Виола — казвам тихичко. — Моля те, Виола.
Но тя не вдига очи.
— И ако за нея ти си просто инструмент, Виола — Кметът се привежда напред и лицето му е на сантиметър от нейното, — може би поведението й ти е помогнало да осъзнаеш кой всъщност е истинският ти враг — прави пауза. — И кои са ти истинските приятели.
Виола промълвява нещо тихичко.
— Какво казваш? — пита Кметът.
Тя прочиства гърлото си и повтаря:
— Дойдох само да отведа Тод.
— Знам — Кметът пак се изправя в пълен ръст и закрачва.
— Аз също много обикнах Тод. Гледам на него като на мой втори син — поглежда към Дейви, който цял почервенява.
— Лоялен, трудолюбив, той наистина прави много за бъдещето на този град.
Отново заблъсквам с юмруци.
— МЛЪКНИ! — крещя. — МЛЪКНИ!
— Щом дори и Тод е с нас, Виола — продължава Кметът, а твоята госпожа се е обърнала срещу теб, смятам, че пътят пред теб трябва да е ясен.
Но тя клати глава.
— Няма да ти кажа — казва. — Няма да ти кажа нищо.
— Но тя те предаде — Кметът отново застава преди очите й. — Опита се да те убие.
При тези думи Виола вдига глава.
Поглежда го право в очите.
И казва:
— Не, тя се опита да убие теб.
О, доброто, смело момиче.
Шумът ми прелива от гордост.
Такова е моето момиче!
Кметът дава знак на господин Хамър.
Той хваща рамката и потапя Виола във водата.
— НЕ! — пищя и блъскам: — НЕ, ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ! — Отивам до вратата на стаичката за наблюдение и започвам да я ритам с всички сили. — ВИОЛА!, ВИОЛА!
Чувам ахване и пак се залепям за огледалото…
Извадили са я от водата, тя се дави и плюе.
— Нямаме време — казва Кметът и бръсва някакво петънце от сюртука си, — така че давай да минаваме по същество.