Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Виола? — казвам умолително.
Тя поглежда в огледалото, търси ме.
— Не им казвай! — промълвява. — Моля те, Тод, недей…
— Още един път питам, Тод — обажда се Кметът и слага ръка върху рамката, — ако не кажеш, я пращам обратно във водата.
— Тод, не! — вика Виола.
— Копеле мръсно! — Изкрещявам. — Ще те убия. Ще Те Убия!
— Няма да ме убиеш — отвръща той тихо. — И двамата много добре го знаем.
— Тод, моля те, недей…
— Казвай, Тод. Къде и кога?
И започва да навежда рамката към водата.
Виола се мъчи да се държи храбро, но цялото й тяло се загърчва и извива, мъчейки се да стои възможно най-далеч от водата.
— Не! — изпищява тя. — НЕ!
Моля те, моля те, моля те…
— НЕ!
Виола…
— Тази вечер по залез-слънце — казвам, а гласът ми, усилен от уредбата, надделява над виковете й, над Шума на Дейви, над моя собствен Шум, просто моят глас, който изпълва света. — През просеката на хълма южно от катедралата.
— НЕ! — изпищява Виола…
И аз виждам израза на лицето й…
Аз предизвиках мъките й…
И сърцето ми се разкъсва на две.
Кметът вдига рамката и вади Виола от водата.
— Не — прошепва тя.
И тогава за първи път от началото на този ужас заплаква истински.
— Благодаря ти, Тод — казва Кметът. После се обръща към господин Хамър. — Разбрахте кога и откъде ще дойде нападението, капитане. Дайте заповеди на капитан Морган, капитан Тейт и капитан О’Хеър.
Господин Хамър застава мирно.
— Тъй вярно, сър — казва, а гласът му звучи така, сякаш току-що е спечелил най-голямата награда на света. — Ще събера хората, сър. Терористите няма да разберат откъде им е дошло.
— Вземи сина ми — продължава Кметът и кимва към Дейви. — Прати го да види толкова кръв, колкото може да смели.
Дейви изглежда нервен, но едновременно е горд и развълнуван и не забелязва колко страшно се изкривява усмивката на господин Хамър при последните думи.
— Тръгвайте — казва Кметът. — Избийте ги.
— Тъй вярно, сър — отвръща господин Хамър, а Виола изхлипва.
Дейви козирува на баща си, мъчи се да направи така, че Шумът му да звучи храбро. После хвърля към огледалото поглед към мен, поглед, изпълнен със съчувствие, Шумът му прелива от страх, от вълнение, от още страх.
После излиза след господин Хамър.
И оставаме тримата — Кметът, Виола и аз.
Мога само да я гледам как виси на рамката, главата й е отпусната на гърдите, плаче, все така вързана и подгизнала, от нея лъха такава тъга, че я усещам с кожата си.
— Погрижи се за приятелката си — казва ми Кметът от другата страна на стъклото, лицето му е на сантиметри от моето. — Връщам се в моя изпепелен дом, за да се приготвя за изгрева на новия ден.
Дори не мига, сякаш нищо не се е случило.
Той не е човек.
Премного човек съм, Тод — казва. — Охраната ще ескортира теб и Виола до катедралата — повдига вежди. — Имаме много да си приказваме за бъдещето и на двама ви.
36
Поражение
Виола
Чувам как Тод влиза в стаята за мъчения, чувам първо Шума му, после стъпките му, но не мога да вдигна очи.
— Виола? — казва той.
Не мога да вдигна очи.
Край.
Загубихме.
Усещам ръцете му върху каишките на китките ми, дърпа ги, после освобождава едната, ръката ми така се е схванала от опъването назад и нагоре, че свободна ме боли повече, отколкото болеше вързана.
Кметът Прентис победи. Госпожа Койл се опита да ме жертва. Лий е затворник, ако тия преди малко ми казваха истината, а може и отдавна да е мъртъв. Мади загина напразно. Корин загина напразно.
А Тод…
Заобикаля ме от другата страна и отвързва втората каишка, освобождава ме, аз се свличам от рамката в прегръдката му и той бавно коленичи с мен на пода.
— Виола — казва и ме притиска до себе си, лицето ми е сгушено до гърдите му, водата от мен мокри прашната му униформа, ръцете ми са отпуснати, нямам сили да ги вдигна, само металната гривна боли и тупти.
Вдигам поглед и виждам лъскавото сребърно В на рамото му.
— Пусни ме — казвам.
Но той ме прегръща силно.
— Пусни ме — казвам по-високо.
— Не — отвръща той.
Опитвам се да го избутам от себе си, но ръцете ми са толкова слаби, толкова съм уморена и всичко свърши. Край.