Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Докато той говори, аз блъскам по огледалото и крещя. Кметът се обръща и поглежда към мен. Не ме вижда, но очите му са вперени право в моите.
— ВИОЛА! — крещя и удрям стъклото.
Кметът леко се намръщва…
— ВИОЛА!
И ме удря с Шума си.
Много по-силно от когато и да било.
Сякаш милион човека изревават право в сърцевината на мозъка ми, толкова надълбоко в мен са, че аз не мога да ги достигна и да се предпазя и те реват Ти Си Нищо Си Ти Си Нищо и аз усещам как кръвта ми завира, очите ми ще изскочат от орбитите, не мога да остана прав, олюлявам се и сядам на пейката, Шумният удар звънти и звънти, и звънти, сякаш никога няма да спре…
Когато отново мога да отворя очи, виждам как Кметът задържа Дейви за рамото и не му позволява да напусне Арената на Въпроса, а погледът на Дейви е обърнат все към огледалото.
И в Шума си той е притеснен и разтревожен.
Разтревожен за мен.
— Кажи ми кога ще атакува Възражението — пита Кметът Виола, гласът му е много по-студен, по-твърд. — Както и откъде ще дойдат.
Тя поклаща глава, от косата й се разхвърчават капчици.
— Няма да ти кажа.
— Ще ми кажеш — отвръща Кметът. — Много, много се боя, че в края на краищата ще ми кажеш.
— Не — повтаря тя. — Никога.
И пак почва да клати глава.
Кметът пак поглежда към огледалото и очите му срещат моите, макар че не може да ме види наистина.
— За съжаление казва, — нямаме време за твоите драматични откази.
Кимва на господин Хамър.
Той потапя Виола отново във водата.
— СПРИ! — крещя и блъскам? — СПРИ!
Той я държи във водата…
И я държи още…
Блъскам толкова силно, че ръцете ми се покриват със синини още отсега…
— Извади Я! Извади Я! Извади Я!
И тя започва да се мята във водата…
Все още е под водата…
— ВИОЛА!
Ръцете й дърпат каишите с всички сили…
Водата плиска навсякъде, защото тя се бори, как се бори…
О Господи, о Господи, о Господи, о Господи, Виола, Виола, Виола, Виола…
Не мога…
Не мога…
— НЕ!
Прости ми…
Моля те, прости ми…
— Тази Вечер!? — изкрещявам — По Залез Ще Нападнат! През Просеката На Хълма Южно От Катедралата! Тази Вечер!
Натискам бутона на уредбата и крещя, крещя…
— Тази Вечер!
Докато тя се мята във водата…
Но по нищо не личи, че някой изобщо ме чува.
Той е изключил звука на уредбата…
Изключил е ш… звук…
Връщам се при огледалото и продължавам да блъскам…
Но никой не помръдва…
А тя е още под водата…
Няма значение колко силно юмруците ми удрят стъклото…
Защо не се чупи…
Защо не се чупи, м… му…
Кметът дава знак и господин Хамър вдига рамката. Виола започва да гълта въздух на грамадни, накъсани глътки, косата й (по-дълга, отколкото си я спомням) е полепнала по лицето й, оплетена около ушите й, водата се стича от нея.
— Ти контролираш нещата тук, Виола — казва Кметът. — Просто ми кажи кога ще бъде атаката на Възражението и всичко това ще престане.
— Тази Вечер! — крещя аз толкова високо, че гласът ми се напуква като засъхнала кал. — От Юг!
Но тя клати отрицателно глава.
И никой не ме чува.
— Но тя те предаде, Виола — Кметът кара гласа си да прелива от престорена изненада. — Защо я защитаваш? Защо…
Млъква, сякаш осъзнава нещо.
— Във Възражението има хора, които обичаш.
Виола спира да клати глава. Не вдига очи, но спира да клати глава.
Кметът се навежда към нея.
— Ето още една причина да ми кажеш каквото искам да знам. Още една причина да ми съобщиш къде да намеря госпожа лечителката — посяга и нежно отмества полепналите кичури мокра коса от лицето на Виола. — Ако ми помогнеш, аз ти обещавам, че никой от обичните ти няма да пострада. Искам само госпожа Койл. Другите лечителки ще полежат в затвора, а всички останали, които без съмнение са станали жертва на отровния им патос, ще бъдат освободен след разговор.
Дава знак на господин Хамър да му подаде кърпа, после изтрива лицето на Виола. Тя не го поглежда.
— Ако ми кажеш каквото искам да знам, ще спасиш човешки животи — казва и продължава нежно да попива водата от нея. — Имаш думата ми.