Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

Кинън му обърна гръб и каза:

— Слушай, Уесли, моите момчета няма да харесат първа точка. Ако ми дадеш каквото искам, ще ги накарам да я преглътнат. Ако няма — няма. Просто си прави сметката.

— Ами… — каза Мауч и спря.

— За Бога, Уесли, ами ние? — изкрещя Тагарт.

— Вие ще дойдете при мен — каза Кинън, — когато ще имате нужда от сделката, която ще определи състава на Комисията. Но аз ще я управлявам. Аз и Уесли.

— Да не мислиш, че страната ще те подкрепи? — изрева Тагарт.

— Спри да се майтапиш — каза Кинън. — Страната ли? Ако вече няма никакви принципи, а и май докторчето е прав, защото със сигурност няма такива, ако няма никакви правила в тази игра и единственият въпрос е кой кого ще обере, тогава имам повече гласове от всички ви, защото работниците са повече от работодателите, така че не го забравяйте, момчета!

— Това е странна гледна точка — надменно каза Тагарт — за мярка, която в крайна сметка не е предназначена за себичната полза на работниците или на работодателите, а за общото благо на обществеността.

— Добре — дружелюбно каза Кинън, — да си говорим на твоя език. Кой е обществото? Ако говорим за качество, то това не си ти, Джим, нито пък Орън Бойл. Ако говорим за количество — то това със сигурност съм аз, защото тъкмо количество имам зад гърба си — усмивката му изчезна и с внезапен, горчив и уморен поглед той добави: — Само дето няма да кажа, че работя за благото на моята общественост, защото знам, че не е така. Знам, че хвърлям бедните копелета в робство, за това е цялата работа. А и те го знаят. Но знаят, че трябва да им хвърлям по някоя троха от време на време, ако искам да запазя позицията си, докато с вас те не биха имали никакъв шанс. Ето защо, ако трябва да са под камшика, предпочитат да го държа аз, а не вие — вие, лигави, сълзливи, ояли се копелета с вашето обществено благо! Да не мислите, че всички освен женчовците ви с колежанско образование са селски идиоти, които да баламосвате? Аз съм рекетьор — знам го, и момчетата ми го знаят, и знаят, че ще им платя. Не защото ми е меко сърцето, а и няма и да е цент повече от онова, което могат да изстискат, но поне на това могат да разчитат. Естествено, гади ми се понякога, като в момента например, но не аз съм построил тоя свят — вие го направихте, — така че аз играя играта по вашите правила и ще продължавам, докато играта я има — което няма да е още дълго, за когото и да е от нас.