Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Един роб се е изправил над мен и ме дърпа за ръкава. Не съм го чул да влиза: дворцовите роби се движат в мрака безшумно като котки. А може би съм започнал да остарявам.
— Какво има?
— Август.
На мига ставам и се увивам в старото си военно наметало, докато бързам след роба. От вътрешната му страна е зашита примка, в която пъхам камата. В коридора пред стаята ми са запалени всички лампи. Трима стражи от Школата ме чакат; по-натам има още, застанали на пост пред всяка врата.
— Какво се е случило?
Капитанът — испанец, който беше служил под мое командване в Галия — вдига рамене.
— Каквото и да е, още се случва.
До стаята на Константин не е далеч, но стражите не ме отвеждат там. Спускаме се по едно стълбище до мястото, където спят децата на Фауста. Вратата е отворена, а стражите отвън стоят с извадени мечове. Докато влизам, им хвърлям един поглед и макар да съм бил на повече полесражения, отколкото мога да преброя, потрепервам. За мен ли са тук?
Един поглед в стаята ми показва, че е много по-лошо от това. Константин, Крисп и Фауста — всички са там заедно с нейните трима синове и дузина стражи и слуги. Клавдий, най-големият й син, е наметнат с одеяло, което виси отворено и разкрива стекла се от врата му кръв, която е напоила туниката му. Има такъв вид, сякаш са му прерязали гърлото секунда преди да вляза, и още не го е осъзнал: все още е на крака, блед, но без чужда помощ крачещ труп. Фауста стои до него, готова да го подхване, ако падне. Нощницата й е изцапана с кръв, обаче си казвам, че трябва да е на сина й. Другите две момчета се крият зад нея, загърнати в завивките си. Константин е застанал срещу тях, обграден от стражи, докато Крисп чака между двамата като осъден. По ръцете му има кръв.
Константин ме поглежда. В цялата тази суматоха и кърви умората на лицето му ме кара да осъзная колко сериозно е положението.
— Мога ли да разчитам на теб?
— Винаги.
— Претърси апартамента на Крисп. Каквото и да намериш, донеси ми го тук.
— Изпрати Юний — обажда са Фауста. Лицето й е сурово, черните й очи пълни с гняв. — Откъде знаеш, че Валерий не е бил част от това?
— Имам му доверие. — Но в гласа му се долавя слабост, нотка на несигурност.
— А аз не.
— Тогава прати Юний с него. — Тя прегръща Клавдий, сякаш да го защити, и размазва по голата си ръка още повече кръв. Той още не е рухнал. Всъщност проявява значителен интерес към случващото се. Когато се вглеждам по-внимателно, забелязвам, че кръвта идва от дълбок срез на ухото му. Ще го боли, но няма да му навреди — освен ако по острието не е имало отрова.
Юний прави крачка напред от групата в края на помещението и идва при мен. Той е самодоволен бърнест мъж, който никога не се усмихва, освен може би на огледалото; някак си е успял с приказки да израсне от дребна служба в провинциални правителства до учител по военно обучение на Фаустините момчета. Стражите поемат в крачка след нас, щом започваме да се изкачваме по стълбите към горния етаж. Не е ясно дали ни защитават, или ни наблюдават. Вероятно и те не знаят, но не искат да рискуват.
Още не зная какво става, но започвам да свързвам отделните късчета. Момче с рана и мъж с кървави ръце. Не сме дошли в стаята на Крисп да търсим доказателства за неговата невинност.
Но не става дума само за Крисп. Каквото и да се е случило — всички са заподозрени. Имам му доверие, каза Константин. Но не ме погледна, а в гласа му се долавяше трепет. Прекалено близо съм, за да бъда в безопасност. Дори да исках да защитя Крисп, не бих могъл.
Стаята на Крисп е подредена и оскъдно обзаведена; няма нужда от дълго търсене. Леглото е използвано, завивките още са отметнати, както ги е оставил при ставане. Вчерашните дрехи са сгънати и прибрани; утрешните — оставени върху сандъка. Купчина листове лежи на писалището, където е работил, преди да си легне. Той винаги е бил трудолюбив. Подушвам въздуха: мирише на лилии, тяхната женственост не е на мястото си в една мъжка стая. Дали някой е споделил леглото му?
Юний се насочва право към листовете. Следвам го, за да не изглежда, че се бавя. В един малко абсурден миг двамата едва не ги разкъсваме в нашето усърдие.
Оставям ги на Юний. Имам по-голям опит в бюрокрацията от него — дори от бегъл поглед мога да кажа, че в тях няма нищо инкриминиращо. Отпускам се на колене и надниквам под леглото. Светлината от лампите не стига дотук: опипвам с ръка в мрака. Чифт обувки, няколко парцала, които са изпаднали от дюшека — и тънка кожена чанта. Издърпвам я и я развързвам.