Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Мистър Мърдл се чувствувал поласкан от…

— Не, не — спря го финансистът, — не тази е светлината, в която един човек, тъй изтъкнат с практическите си познания и с голямата си предвидливост, би трябвало да приема думите ми. Ако ние имаме щастието да командуваме обстоятелствата и да предложим на един и без това вече много виден човек да… да стане един от нашите и да ни помогне с тежестта на своето влияние, познания и характер, то ние бихме могли да му наложим подобно удостояване само като един дълг. Всъщност като една дан, която дължим на Обществото.

Мистър Мърдл намекна, че Обществото било за него като зеницата на собственото му око и че неговите изисквания засенчвали всички останали съображения. Финансистът се оттегли, на негово място се появи адвокатът.

Адвокатът, с глава леко издадена напред, както е характерно за лицата от тая професия, попипвайки внушителния си двоен монокъл, изрази надеждата, че ще му бъде простено, ако си позволи да спомене на един от хората, които най-добре съумявали да превърнат корените на злото в корени на доброто, който от дълго време хвърлял блестяща светлина върху постиженията дори на държава, търговска като Англия — ще му бъде простено, ако спомене — съвсем незаинтересовано, просто ей така, като amicus curiae20, както педантично се изразявали те, адвокатите, за един факт, който случайно бил узнал. Замолен бил да прегледа крепостния акт на едно много голямо имение в едно от източните графства. Та, крепостният акт бил съвсем редовен и това имение трябвало да се откупи от човек, който си играел с — Пари (отново лекото привеждане и попипването на внушителния монокъл), но за твърде разумна цена. Адвокатът узнал за това едва днеска и си казал: „Аз ще имам честта да вечерям с моя уважаван приятел мистър Мърдъл и съвсем между четири очи ще му спомена за тази възможност.“ Подобна покупка щяла да донесе със себе си не само законно място в парламента и политическо влияние, но и пет-шест ежегодни църковни дарения със значителна стойност. Естествено, мистър Мърдл твърде лесно можел да намери начини да вложи дори своя огромен капитал и да развихри докрай дори своя изключително деен и жизнен интелект — в това адвокатът изобщо не се съмнявал; но той се осмелявал да изтъкне, че у него се оформял следният въпрос: дали човекът, достойно заслужил своето тъй видно положение и европейска известност, не е просто длъжен — не, не към самия себе си, но към Обществото, да се нагърби с гореспоменатото влияние; и да го упражнява — не, не би казал за свое собствено, нито пък за това на партията си — а по-точно за доброто на самото Общество.