Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Разбирате ли колко бързо се случи? Не е възможно да се забави филма и да разгледате внимателно отделните кадри. Сега, както и тогава, виждам един проблясък, доближаващ се до лекотата и измамността на нещастния случай — порой от камъни, размахващи се ръце, пръсти, които се опитват да сграбчат клон и не успяват. От храсталаците, като порой излитат подплашени гарвани. Смяна на кадъра — Хенри, който се отдръпва от ръба. После филмът се къса в апарата и екранът почернява. Consummatum est.
През нощта, когато лежа в леглото, се оказвам неволен зрител на този противен документален филм (изчезва, когато отворя очи, но веднага щом ги затворя, неуморно се завърта от самото начало). Удивлявам се колко дистанциран е филмът в своята гледна точка, колко ексцентрични подробности е съхранил и до каква степен е лишен от емоционална сила. По този начин той отразява запечатаното преживяване много по-точно, отколкото можем да предположим. Времето и непрекъснатите прожекции придадоха на спомена заплашителна окраска, каквато оригиналът не притежаваше. Много спокойно наблюдавах всичко, което се случваше: нямаше сълзи, нямаше жалост, имаше само някакво смайващо любопитство, така че отпечатъкът на събитието е жигосан завинаги в очите ми, но странно, в сърцето ми го няма.
Изминаха много часове, преди да осъзная какво сме сторили и дни (месеци? години?) преди да разбера значението му. Май прекалено много бяхме мислили, прекалено много говорили, та накрая планът престана да бъде част от въображението ни и заживя свой собствен, ужасяващ живот… Никога, нито веднъж, във всякакъв пряк смисъл, не ми хрумна, че това е нещо повече от игра. Облак нереалност се бе разстлал и над най-прозаичните подробности, сякаш не бяхме планирали смъртта на приятел, а подробности от някакво легендарно пътешествие, което поне аз така и не повярвах напълно, че някога ще предприемем.
Немислимото е неосъществимо. Джулиан го повтаряше в часовете по гръцки и макар че според мен го казваше, за да ни насърчи да бъдем по-непреклонни в мисленето си, изречението има определена извратена връзка с настоящата история. Идеята за убийството на Бъни бе потресаваща, невъзможна и въпреки всичко ние не спирахме да размишляваме над нея, убедихме се, че няма друга възможност, съставихме план, който изглеждаше леко неправдоподобен и абсурден, но който на практика се осъществи много добре, когато го приведохме в действие… Не знам. Месец или два по-рано щях да съм отвратен от мисълта за всякакво убийство. Но през онзи неделен следобед, когато всъщност стоях и го наблюдавах, то ми се струваше най-лесното нещо на света. Колко бързо падна, колко бързо свърши всичко!
По някакви причини ми е особено трудно да напиша тази част, може би, най-общо казано, защото темата е неразривно свързана с много нощи като тази — разстроен стомах, разбити нерви и часовникът, чиито стрелки се влачат безкрайно бавно от четири до пет. Обезсърчително е, защото смятам, че опитите за анализ са напълно безполезни. Не знам защо го направихме. Не съм напълно сигурен, че не бихме го направили отново, ако обстоятелствата го наложеха. И ако в известен смисъл изпитвам съжаление, това вероятно няма никакво значение.
Съжалявам, че давам толкова бегло и разочароващо обяснение на най-важната част от моята история. Забелязал съм, че дори най-словоохотливите и безсрамни убийци с неохота разказват за престъпленията си. Преди няколко месеца, в книжарница на летището, открих автобиографията на печално известен и сензационен убиец, но се обезсърчих, когато открих, че тя е напълно лишена от зловещи подробности. Дъждовна нощ, пуста улица и пръсти, сключващи се около изящната шия на Жертва номер четири — все мигове на най-голямо напрежение — но именно там, при това не без известна свенливост, текстът внезапно преминаваше към някакви напълно несвързани със събитията теми. (Дали читателят знае, че в затвора му давали да прави тестове за интелигентност? Че резултатът му бил близък до този на Джонас Сълк139?) Най-общо казано, основната част от книгата бе посветена на момински беседи за затворническия живот: лоша храна, перчене по време на разходките и досадни, жалки хобита на затворниците. Чиста загуба на пет долара.
В известен смисъл знам как се чувства колегата ми. Не че всичко е „изчезнало“, няма такова нещо, просто самото събитие е замъглено поради някакъв първичен, притъпяващ ефект, който го затъмнява още в мига на извършването му. Предполагам, че това е същият ефект, които кара изплашени до смърт майки да преплуват ледени реки или да се втурват в горящи сгради за децата си, или който понякога позволява на напълно съкрушения човек да преживее погребението на свой близък, без да пролее нито една сълза. Някои неща са прекалено кошмарни, за да бъдат осъзнати отведнъж. Други — голи, цвъртящи и неизлечими в своя ужас — са прекалено кошмарни, за да бъдат осъзнати изобщо. Едва по-късно, в самотата, в спомените, започваш да разбираш. Тогава въглените са студени, тогава опечалените са си тръгнали, тогава се оглеждаш и за своя голяма изненада откриваш, че си се озовал в един напълно различен свят.