Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— От къде знаеш, че е на купона? — каза Хенри.
— Оставил е бележка. В библиотеката.
— Да си ходим — намеси се Чарлс, бършейки с ръка кално петно от бузата си. Хенри не му обърна никакво внимание.
— По дяволите — той бързо разтърси глава, като куче, което се отърсва от вода. — Надявах се, че ще успеем да го докопаме.
Настъпи дълго мълчание.
— Гладен съм — каза Чарлс.
— Умирам от глад — допълни разсеяно Камила, а после очите й се разшириха. — О, не.
— Какво има? — попитахме в един глас всички.
— Вечерята! Днес е неделя. Канен е на вечеря вкъщи.
Настъпи мрачна тишина.
— Изобщо не помислих за това — каза Чарлс. — През ум не ми мина.
— Нито пък аз — рече Камила. — Вкъщи нямаме нищо за ядене.
— На път за вкъщи ще трябва да се отбием в бакалията.
— Какво ще вземем?
— Не знам. Нещо бързо за приготвяне.
— Не мога да повярвам на ушите си — намеси се ядно Хенри. — Снощи ви напомних за това.
— Но сме забравили — в един глас изрекоха близнаците в изблик на отчаяние.
— Как можахте?
— Ами, когато се събудиш с намерението да убиеш някого в два часа, едва ли ти остава време да мислиш с какво ще нахраниш трупа на вечеря.
— Сега е сезонът на аспержите — вмъкна услужливо Франсис.
— Добре, но дали ги има в супермаркета?
Хенри въздъхна и се насочи към гората.
— Къде тръгна? — попита разтревожено Чарлс.
— Да извадя няколко папрати, после можем да си ходим.
— Я просто да забравим за това — каза Франсис, запали си цигара и хвърли клечката. — Никой няма да ни види.
Хенри се обърна.
— Някой може да ни види. Определено искам да имам извинение за присъствието си тук, ако се случи. И вдигни клечката — троснато се обърна Хенри към Франсис, който издуха облак дим и го изгледа свирепо.
С всяка изминала минута ставаше все по-тъмно и по-студено. Закопчах якето си и седнах на една мокра скала, надвиснала над пропастта. Загледах се в калното и задръстено с листа поточе долу, с половин ухо дочувах близнаците, които спореха какво ще приготвят за вечеря. Франсис се бе облегнал на едно дърво и пушеше. След малко изгаси цигарата в подметката на обувката си и се приближи, за да седне до мен.
Минутите се нижеха. Небето бе толкова заоблачено, че изглеждаше тъмно пурпурно. От другата страна на пропастта вятърът се провираше между горичка от блеснали брези, а аз потреперих. Спорът на близнаците бе скучен. Винаги, когато бяха в такова настроение — разстроени и емоционално неуравновесени — започваха да звучат като Хекъл и Джекъл138.
Изведнъж Хенри излезе от гората, разлюлявайки храсталаците и бършейки покритите си с мръсотия ръце в панталоните.
— Някой идва — каза той тихо.
Близнаците спряха да говорят и примигнаха срещу него.
— Какво? — попита Чарлс.
— По страничния път. Чуйте.
Мълчахме и се гледахме. Студен ветрец се втурна из гората и облак бели цветчета от кучия дрян се поръсиха по просеката.
— Нищо не чувам — каза Франсис.
Хенри сложи пръст на устните си. Петимата останахме нащрек и почакахме още малко. Поех си дъх и тъкмо щях да проговоря, когато чух нещо.
Стъпки, пукот на клонки. Спогледахме се. Хенри прехапа долната си устна и се огледа. Клисурата бе гола, нямаше къде да се скрием, нямаше как да притичаме през просеката и да се мушнем в гората, без да ни чуят. Щеше да каже нещо, когато много наблизо се разнесе шум от счупени клони и той изчезна между две дървета, сякаш се бе шмугнал във входа на някоя сграда по улицата.
Ние, останалите, останахме на открито и продължихме да се споглеждаме, а после погледнахме към Хенри, който бе на около десет метра от нас, скрит в горските сенки. Махна ни нетърпеливо. Чух внезапното хрущене от стъпки по чакъла и без да осъзнавам какво правя се обърнах и се престорих, че разучавам ствола на близкото дърво.
Стъпките приближаваха. Тръпки полазиха по врата ми, наведох се, за да разгледам още по-отблизо ствола, чиято сребриста кора бе хладна на допир, а в една пукнатина маршируваха мравки в лъскава черна колона.
Тогава, преди да се усетя, стъпките спряха много близо зад гърба ми.
Вдигнах очи и видях Чарлс. Гледаше право напред, а по лицето му бе изписан ужас. Тъкмо щях да го попитам какво става, когато въпреки мъчителното нежелание да повярвам на ушите си, чух гласа на Бъни точно зад себе си.
— Брей, мътните да ме вземат — започна рязко той. — Какво е това? Сбирка на клуба по природознание ли?
Обърнах се. Бъни в целия си почти двуметров ръст се извисяваше над мен, облечен в огромен жълт дъждобран, който стигаше почти до глезените му.