Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Това място не е за вас – прошепна дрезгаво, колкото се може по-категорично. – Питали ли сте се някога как умрях?
– Как си...? Ами... в битка. Предполагам.
– Грешка. Влюбих се в Акива и Тиаго ме обезглави. – Просто и жестоко. Зузана ахна. – Е, вече знаеш – продължи Кару. – Сега ще ми направиш ли това удоволствие да ви изведа на безопасно място?
– Ами ти?
– Ще трябва да се погрижа за всичко останало тук. Трябва аз да го направя, Зузе. Моля те.
С най-тънкото си гласче, което Кару някога беше чувала, Зузана каза:
– Добре.
– Хм... Как ще стане? – попита Мик.
Добър въпрос. Постоянно държаха Кару под око, това бе повече от ясно, при това не само Тен. Сега вече не можеше да разчита на Зири, нито би рискувала, възкресявайки отряда на Болейрос – щеше да е твърде явно. На никого другиго не можеше да се довери, затова пък имаше идея, която не включваше нито една от останалите химери.
Тя отново въздъхна дълбоко, пресекливо и замислено изгледа Зузана и Мик. Те двамата категорично не ставаха за воини и не само защото са човеци, а защото са във висша степен... типични обитатели на свят, в който няма беди и тежки изпитания. Пътуването дотук едва не ги уби. Когато Зузана каза, че най-лошият ден в живота ѝ е бил да изгуби тортата от томболата, това беше полушега, но и полуистина. Тогава ще се справят ли с десятъка болка? Не им оставаше нищо друго, освен да преминат и през това.
– Можете ли да се върнете по същия път, по който дойдохте? Само че през нощта, когато не е толкова горещо.
Двамата кимнаха, ококорили очи.
Кару прехапа устни и взе да ги дъвче.
– Мислите ли... – колебливо започна тя, надявайки се това да не е най-пагубната ѝ идея, – че ще ви хареса да се научите... хм, да ставате невидими?
Какво ли не би дала, за да има фотоапарат в този момент и да запази за вечни времена изражението на най-добрите си приятели.
Отговорът – ясно е и без да се казва – беше: ДА.
Упражняваха се цял ден.
– Това се оказа не чак толкова страхотно, ама съвсем малко по-нестрахотно, отколкото си го представях. – Само толкова си позволи да се оплаче от десятъка болка Зузана. За сметка на това нейното ликуване, когато отново стана видима след първия успешен опит, беше сияйно и красиво като самата нея. Кару не можа да се удържи – сграбчи я в нещо като прекалено дълга и задушаваща прегръдка, която можеше да означава само едно: "Това беше, толкова се радвам, че се появи в живота ми". Когато най-накрая я пусна, очите на Зузана бяха влажни, устните ѝ бяха събрани в гневна не-смей-да-ревеш гримаса и тя не каза нито дума.
На Кару ѝ оставаше да довърши още няколко възкресявания и да представи новите войници на Тиаго, за да не се досети той, че в този ден умът ѝ е на съвсем друго място. Успя да направи с помощта на Исса трима нови воини и криво-ляво изкара вечерята, поглъщайки механично храната. Сега, докато оглеждаше присъстващите в залата, още по-настоятелно се питаше: "Кой от тях ще има куража да се опълчи на Вълка?".
Все ще се намери някой, каза си, който ще се реши заради това, което предлагам в замяна.
Зузана и Мик не се издаваха с нищо. Както обикновено, седяха на пода заедно с останалите войници и учеха нови думи от извънземния език, който едва ли друг път щяха да имат случай да говорят. Приятел, летя, обичам те. Подходът, който Вирко избра да ги научи на последната дума, беше весел и шумен, но Кару се почувства смазана. Тази вечер Мик свири Моцарт и Кару видя Баст разчувствана до сълзи. По-късно, много по-късно, вече в нейната стая, тя окачи менгеметата на приятелите си, сложи едно и на себе си и ги изведе невидими в пустинната нощ. Взеха със себе си само онова, което се побираше в джобовете – пари, замлъкналите телефони, паспорти, компас, както и манерките, провесени през рамо. Всичко останало зарязаха.
Кару повървя малко с тях, после полетя обратно към казбата, за да се увери, че отсъствието им все още не е забелязано.
Така беше.
По-късно, докато ровеше в подноса със зъби, тя откри в него завита на руло хартия: портрет на Зузана и Мик с фонетично изписаните химерски думи "Обичам те". Чак тогава се срина. Исса я прегърна, тя прегърна Исса и двете се разплакаха, но когато слънцето изгря и казбата се оживи, двете отново бяха възвърнали спокойствието си. Бледи и покорни. Готови.
Защото времето беше дошло.