Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
В четири часа сутринта на леглото пред Хари седеше Арве Стьоп с тракащи зъби, загърнат в халат. Приятният загар бе изсмукан от лицето му. Собственикът на „Либерал“ приличаше на съсухрен старец. Зениците му поне се бяха възстановили до нормалните си размери. След като се върна от водната си разходка, Хари се пъхна под горещия душ. Холм му даде пуловера си, а Стьоп — анцуг от гардероба си. От всекидневната се чуваше как Бьорн Холм ръководи по телефона акцията по залавянето на Катрине Брат. Хари му поръча да се свърже с оперативната дежурна част, за да разпространят описание на външния ѝ вид; с полицията на летище „Гардермуен“, в случай че Брат се опита да се измъкне с някой от ранните полети, и с отряда за бързо реагиране „Делта“, които да щурмуват жилището ѝ. Хари знаеше отсега, че последното начинание е напълно излишно и няма да открият Брат в дома ѝ.
— Значи, според вас действията на Катрине Брат са били продиктувани не от склонност към сексуални закачки, а от желанието да ви убие? — попита старши инспекторът.
— А вие друго обяснение ли имате? — отвърна Стьоп с тракащи зъби. — За бога, тя се опита да ме удуши!
— Мм. И ви е попитала дали имате алиби за часовете на убийствата?
— Да! Колко пъти да ви го повторя! — простена Стьоп.
— Значи, тя ви мисли за Снежния човек?
— Един господ знае какво мисли! Тя е пълна откачалка.
— Може. Но това не означава, че говори само измислици.
— Какво намеквате?
Стьоп си погледна часовника. Хари знаеше, че адвокат Крун ще се появи всеки момент и ще му забрани да говори с клиента му. Затова реши да действа, без да се бави:
— Вие сте биологичният баща на Юнас Бекер и на близнаците Утершен.
Стьоп вдигна рязко глава. Хари усети, че трябва да настъпи още по-сериозно:
— Единствен Идар Ветлесен е знаел за това. Вие, а не друг, сте го изпратили в Швейцария и сте платили кратката му специализация по синдрома на Фар, нали? Самият вие страдате от това заболяване, защото сте го наследили от родителите си.
По разширените зеници на Арве Стьоп Хари разбра, че е уцелил десетката.
— Ветлесен сигурно ви е казал, че го разпитваме, и вие сте се изплашили да не пропее. Или той е започнал да ви изнудва с пари.
Редакторът се взираше в Хари като попарен. Поклати глава.
— Така или иначе, Стьоп, явно сте се страхували ужасно истината за тези деца да не излезе наяве, защото това би съсипало кариерата и името ви. За да го предотвратите, сте очистили единствените, които биха могли да ви разобличат: майките на децата и Идар Ветлесен. Не е ли така?
— Аз… — погледът на Стьоп сновеше тревожно из стаята.
— Да?
— Нямам какво повече да ви кажа. — Стьоп се наведе напред и зарови глава в дланите си. — Говорете с Крун.
— Добре.
Времето летеше. Адвокатът щеше да се появи всеки момент. Хари реши да изиграе последния си силен коз:
— Ще им го кажа.
Стьоп седеше неподвижно. Надигна глава:
— На кого?
— На журналистите, как на кого? — небрежно отвърна Хари. — Със сигурност ще ни подложат на безжалостен разпит. Нали такива новини наричате сензации?
В погледа на Стьоп се появи знак, че е разбрал.
— Какви? — попита той, макар вече да знаеше отговора.
— Известен мъж от столичния елит примамва млада жена в дома си, но впоследствие се оказва нейна жертва.
Хари огледа платното на стената зад Стьоп. Изобразената фигура приличаше на гола жена, която върви по въже.
— Успява да го убеди да си сложи маска на прасе, уж за да си поиграят. После обаче полицията намира мъжа гол и разплакан във ваната.
— Не можете да го направите! — избухна Стьоп. — Подобен… подобен компромат е в разрез с професионалния ви дълг да пазите в тайна информация, придобита по служебен път.
— Разпространението на информация за случилото се може да е в разрез с вашия имидж, Стьоп, но изобщо не нарушава служебните ми права. Всъщност точно обратното.
— Обратното? — почти извика редакторът.
Зъбите му престанаха да тракат, а цветът по бузите му се възвърна.
Хари се изкашля:
— Моят единствен капитал и предпоставка за успеха на работата ми е високият ми професионален морал.
Хари изчака Стьоп да съобрази, че това са негови думи, и продължи:
— Аз съм пазител на реда и закона и професионалният ми морал ме задължава да информирам обществото за всичко, освен ако информацията не опорочава разследването. А в случая информацията за вас, публикувана в медиите, не пречи по никакъв начин на разследването.