Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
В тъмнината зърна очертанията на легло, бели чаршафи и нещо, наподобяващо човешко тяло. С лявата си ръка затърси опипом ключа за осветлението по стената.
— Хари! — извика Холм. — Насам, Хари!
Гласът на криминалния експерт звучеше разтревожен, но Хари не му обърна внимание и се съсредоточи върху тъмнината пред себе си. Пръстите му намериха реостата и след като го завъртя, светодиодните крушки окъпаха спалнята в светлина. Нямаше никого. Хари отвори шкафовете. Искаше да ги провери, преди да излезе. В коридора Холм стоеше с револвер, насочен към вътрешността на банята. Хари се приближи до него.
— Не мърда. Мъртъв е — прошепна Холм.
— Тогава защо извика?
Хари отиде до ваната, наведе се над голия мъж и свали маската от лицето му. По врата му се виждаше червена следа. В бледото, подпухнало лице със силно изпъкнали изпод клепачите очни ябълки Хари едва позна Арве Стьоп.
— Ще повикам групата — каза Холм.
— Почакай.
Хари долепи длан до устата на Стьоп. После го разтърси.
— Какво правиш, Хари?
Старши инспекторът разтърси тялото още по-силно.
Бьорн сложи ръка върху рамото на колегата си.
— Хари, не виждаш ли, че…
Холм отскочи изплашено назад, защото ненадейно клепачите на Стьоп се повдигнаха. „Мъртвецът“ си пое въздух дълбоко, мъчително и хрипкаво като гмуркач без акваланг, изплувал на повърхността.
— Къде е тя? — попита го веднага Хари.
Стьоп отметна глава и прикова в старши инспектора разширените си, потъмнели от шока зеници.
— Къде е? — повтори Хари.
Стьоп гледаше като замаян. От отворената му уста се изтръгнаха само няколко хрипа.
— Чакай тук, Холм.
Бьорн кимна.
Хари излезе от банята и се отправи към терасата в жилището на Стьоп. Застана на ръба. Двайсет и пет метра под краката му се виждаха отблясъци от водата в канала. Лунната светлина му позволи да се ориентира в мрака: ето я скулптурата на жената, ходеща на кокили, ето го пустия мост… А малко по-нататък… По водата се носеше нещо лъскаво и обло като корем на умряла риба. Черно кожено палто. Катрине бе скочила от седмия етаж.
Хари направи крачка напред и се озова между две празни саксии. Връхлетя го спомен от детството: Йойстайн пада от наклонена скала в езерото Хаукшерн. Хари и Сабото го довличат до брега. После Йойстайн лежи в болнично легло, а яката около врата му прилича на строително скеле. От този инцидент Хари си извади важна поука: от височини се скача, не се пада, задължително с долепени до тялото ръце, за да не си счупиш ключицата. Трябва да събереш смелост, да вземеш решение, преди да погледнеш в бездната, и да скочиш, преди страхът да те е надвил. Затова той хвърли якето си върху пода на терасата, скочи във въздуха и чу познатото бучене в ушите си. Черната вода се приближаваше към него със страшна бързина. Черна като асфалт.
Хари събра пети и в следващия миг сякаш някой изсмука въздуха от тялото му, а мощна ръка дръпна дрехите му. Всички звуци изчезнаха. Усети прилив на парализиращ студ. Зарита с крака и изплува. Огледа се и загреба с ръце към палтото. Ледената вода започна да вкочанява стъпалата му. Той си даваше сметка, че само след няколко минути тялото му ще престане да функционира заради критично ниската температура. Ако ларинксът на Катрине пък функционира правилно, вероятно е блокирал нахлуването на вода в организма ѝ, а бързото изстудяване би могло да се окаже спасително, защото прекратява временно метаболизма, привежда клетките и органите в анабиоза и помага на жизнените функции да се справят с минимално количество кислород.
Хари си проправяше път към коженото палто в тежката вода. Стигна до целта си и сграбчи…
Неволно си помисли, че демоните са я изяли и са оставили само връхната ѝ дреха.
Изруга и се огледа наоколо. После вдигна очи към терасата, плъзна поглед към стряхата, към водосточните тръби, към скосените покриви на сградата. Отчая се при вида на толкова много сгради, тераси, аварийни стълбища и изходи в лабиринта от фасади на Акер Брюге. Вече не усещаше краката си от прасците надолу. Не можеше дори да се каже, че Катрине се бе опитала да го преметне: той сам се върза на най-евтиния трик. В прилив на обезсърчение Хари дори претегли възможността да се отпусне и да потъне във водата. Смъртта от удавяне не причинява болка.