Докато смъртта ни раздели

Играех си с пръст по чашата, бележейки влажна следа от горния ръб до дъното й.

— Вчера обеща да ми разкажеш за… Ротеифтен.

Той се огледа. До нас долитаха откъслечни фрази от разговор. Слаб мъж с резлив глас разказваше на друг слаб мъж за преживяванията си на ферибота между Кинсарвик и Квандал. После започна да удря с юмруци по масата така силно, че чашите заподскачаха. Компаньонът му имаше вид на човек, който ще се разплаче всеки момент.

Ялмар Нюмарк отново ме погледна:

— Наистина ли те интересува?

— Абсолютно!

— Добре тогава.

Той се поизправи като зад трибуна. Но публиката му не бе многобройна и сниженият му, тих глас не стигаше дори до съседната маса.

— Веум, ти на колко години беше, когато свърши войната?

— На две или три. Не помня нищо.

— Какво прави баща ти през войната?

— Баща ми? Принадлежеше към огромното мнозинство на тези, които нищо не правеха. Продаваше билети в трамвая и по време на войната тъй, както преди нея, а и след това. В свободното си време четеше древноскандинавска митология, но идеите на нашите местни нацисти му бяха далечни. Мисля, че си беше просто един порядъчен социалдемократ. Почина, когато бях на четиринайсет години, и…

— Добре. Не искам да възхвалявам собствения си принос, но аз бях между активните борци срещу фашизма. Още спорят кой пръв е подел съпротивителното движение, но тук, във Вестланд, то бе започнато от членовете на Работническата партия22 и от комунистите начело с Педер Фюрюботен, когото познавах още отпреди войната. Баща ми бе майстор-дърводелец и аз отрано бях започнал да работя. Фюрюботен бе установил главния център на борбата във Валдреш, а аз се върнах отново в Берген, като загубих до голяма степен контактите си с тази група. Междувременно Съпротивата срещу хитлеристите бе организирана и аз взех участие в доста драматични събития. Веднъж край Евангер… Отегчавам ли те?

— Не, не, в никакъв случай. Продължавай!

— Ръководител на нелегалната група, където членувах от 1942 до 1945 година, бе Конрад Фанебюст, който в последствие стана кмет на Берген — един от най-големите герои на Съпротивата от нашия край. Извършил е неоценими подвизи. Но тогава, край Евангер, попаднахме на германски скиорски патрул. Бяхме Фанебюст, аз, един на име Якоб Улсен и двама от Вос. Якоб го убиха на място, а Фанебюст получи куршум в рамото, загуби равновесие, падна и си счупи крака. Момчетата от Вос му нагласиха временна шина и го положиха на шейна от ски, а ние прикривахме отстъплението. После побягнахме. Студът беше пъклен, лудееше виелица, а беше късна пролет. Реката прииждаше и имаше опасност да излезе от коритото си. Все пак успяхме да се доберем до отсрещния бряг, а после — нагоре в планината. Имахме малка землянка на Хамлагрьо, където нагласихме прилично счупения крак на Фанебюст и превързахме раненото му рамо. Щастие беше, че оцеля, а животът му беше за нас и от злато по-скъп.