Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Вдовицата е могла да разкаже…
— Вдовицата! Кого интересува бръщолевенето на една замаяна, ужасена жена. Единствената й цел бе да снеме подозренията от мъжа си, за да запази светла паметта му. Ако се бе установило, че пожарът е избухнал поради пропуск в работата му, имаше опасност да изгори и застрахователната му полица. Така й бяха заявили.
— Но това е било невъзможно!
— Така й бяха заявили! После, след като се беше поуспокоила, разговарях с нея неведнъж. Опитах се да възобновя делото, но напразно. Пък имаше и още нещо…
— Какво?
— Според закона всичките петнайсет трупа трябваше да бъдат идентифицирани. Първо отделихме тези, които бяха разкъсани на парчета. Опознавахме ги по зъбите, а после и по други белези, по пръстени, часовници, катарами на колани и тем подобни. Вече ти казах, че намерихме един от тях вън, на стълбището. Това беше Холгер Карлсен.
— Виж ти!
— При аутопсията се установи, че дробовете му са напълно чисти, тоест не се бил задушил. Открихме обаче следи от много силен удар по тила.
— И как си обяснихте всичко това?
— Обяснихме си го — той ме погледна кисело — със срутването на скелето на покрива. Нещо паднало отгоре му, когато е бягал, цапардосало го по главата и той умрял на място. Пожарът е бил причинен от силната експлозия, развил се за минути и подобно нещо съвсем не е било изключено. Но ми се стори странно, че е сполетяло именно Колгер Карлсен.
— Странно е, наистина. Но почти никой не сподели твоите подозрения, нали?
— Не, никой.
— Ти ли водеше следствието?
— Един по-възрастен колега, който вече също не е между живите. Най-трудното в случая е, че повечето от тези, които са запознати с подробностите около него, са или мъртви, или толкова стари, че почти нищо не помнят. Освен това ние от полицията вършехме само черната работа, тъй като бе назначена официална комисия за разследване на произшествието.
— Комисия? Защо?
— Защото смъртта на петнайсет работници и парламентарните избори съвпадаха в онази есен.
Оставих празната си чаша на масата. Навън съвсем се бе мръкнало.
— И това ли е всичко?
Той ме погледна навъсен:
— С това разполагам: показанията на вдовицата и резултатите от аутопсията на трупа на Холгер Карлсен. Останалото е толкова несигурно, че… Заложено е на предположения, които си останаха непотвърдени. Хипотезата, изградена върху предположения, не може да бъде нищо друго, освен предположение, нали?
— Би ли желал да се опитам да направя нещо за теб?
— Не, не. Извини мен, стария човек, че разбутва работи, които всички отдавна са забравили. Разказаното сега е само една история, Веум, една малка история за „лека нощ“.
— Моля те, кажи ми предположенията си.
Той погледна часовника си. Допря циферблата до лицето си, за да види стрелките. Беше много уморен, а и аз не се чувствах особено бодър. Приятното опиянение бе преминало. Сега питието сякаш се бе втвърдило в киселееща буца под диафрагмата ми.
— Тогава ще трябва да ти разкажа за войната и за Ротеифтен, което също е дълга история. Но тази вечер едва ли ще ми стигнат силите за всичко. Едва ли.
Погледът му се отмести от картонената кутия към вратата на спалнята. Бутилката се мъдреше празна с няколко капки на дъното.
— Да се срещнем утре в заведението, а? Там ще довърша разказа си.
Надигнах се с доста голямо усилие. Подът играеше под краката ми:
— Както обикновено?
— Малко по-късно. В шест устройва ли те?
— Да.
Ялмар заобиколи масата, протегна ми ръка и здраво стисна моята:
— Благодаря ти, че все пак ме изслуша. Не мисли повече за това. Безсмислено е… Аз съм… един… старец…
Говорът му ставаше все по-неясен. Олюлявайки се, той ме изпрати до вратата.
Спуснах се като в дълбока шахта по стълбата и щом излязох през скърцащата входна врата, дъждът плисна в лицето ми черните си остри струи.
Тъмната витрина на магазина от другата страна на улицата ме гледаше като празно око от състарено лице. Вдигнах високо яката си, наведох глава срещу атаките на дъжда и закрачих.