Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Вдигнах очи към Ялмар Нюмарк, който ме наблюдаваше с израза на колекционер, показващ уникалната си сбирка от стари фотографии.
— Откриха ли причината за пожара? — попитах аз.
— Имало е пробойна на един от промишлените резервоари. Оттам е изтичал силно избухлив газ и дори една искра от електрическата мрежа е била достатъчна, за да предизвика експлозия. Така впрочем е и станало.
— Добре, но?…
Той ме погледна, сякаш преценяваше до каква степен би могъл да ми се довери.
Продължих:
— Да, убеден съм, че трябва да има някакво „но“, щом си натрупал целия този материал.
— Имаше основание, Веум. Започнах работа в криминалния отдел през хиляда деветстотин четирийсет и пета и не знам колко престъпления съм разследвал до пенсионирането си. Какво ли не — от обикновените кражби с взлом до убийства, изнасилвания, малтретиране на деца… — Лицето му стана затворено, сурово. — Господи, какви ли не човешки съдби! Животът на един полицай е незавиден, живот в сянка. Когато половината от деня плюс допълнителната работа вечер отива, за да се ровиш в човешкото нещастие, ти неусетно започваш да претръпваш. Жени, пребивани всеки ден в продължение на десетилетия; бебета на по три-четири месеца, захвърлени от майките си; покварени жени, изневерявали на кротките си и търпеливи съпрузи години наред, но един ден най-внезапно прободени с нож, защото търпението на мъжете им неочаквано се изчерпало. Пияни хулигани, нападнали камиона на пивоварната, и дебели проститутки, отмъкнали без остатък заплатата на някой наивен „сламен“ вдовец… Знаеш, Веум, колко безкрайно богат е този репертоар. Изнасилени момичета на шестнайсет години, изплакали очите си, които сигурно никога вече няма да погледнат с обич някой мъж. Четиринайсетгодишен крадец на автомобили, който се врязал с открадната от него кола в телеграфен стълб и ще остане сакат за цял живот… Много, много съм видял. Но сред всички случаи, с които съм се занимавал, само няколко са ме преследвали така, както пожарът в „Пофугл“.
— Но защо?
— Защото… Защото знам, че никой никога няма да се добере до истината за причините му. А нима нещо може да ядоса повече полицая от безсилието, че не е в състояние да разкрие едно престъпление.
— Но…
— И защото — прекъсна ме той, — защото виновникът за него беше тук, между нас. Бедният пияница, откраднал бутилка бира, получи половин година затвор в Йерен. А Хагбарт Хелебюст се измъкна безнаказано.
— Собственикът на фирмата?
— Именно.
— Но нали е бил в Осло, когато е станала експлозията?
— Да, така е. Ала ако някой носи отговорност за случилото се, това е само той. Никой друг!
— Откъде знаеш?
В погледа му се четеше умора:
— Ако наистина го знаех, нямаше да държа до ден-днешен тук, у дома, тази картонена кутия, а Хагбарт Хелебюст не би бил там, където е сега. Тъкмо в това се състои работата. Не се намериха никакви доказателства.
— А къде е сега Хагбарт Хелебюст?
— Името не ти ли подсказва нещо?
— Като че да, но съвсем смътно.
— А може би името Хагбарт Хеле ти звучи по-познато?
— Разбира се!
Ялмар Нюмарк отново напълни чашите, но не постави бутилката на масата, а продължи, държейки я в ръка!
— Какво знаеш за него? — попита.
— Немного. Напуснал Норвегия в началото на петдесетте години и се установил по бреговете на Карибско море или някъде около този регион. Собственик е на непрестанно увеличаваща се търговска флотилия, чиито кораби неизменно плуват под най-удобния за момента флаг. Той е от онези корабопритежатели, у които няма и капка патриотично чувство, но за сметка на това пък съблюдават изискванията на данъчната система, плащат според тях и имат самочувствието, че са строители на една истинска държава на благоденствието. Ала не мога да си го представя физически, за мен е някак си… неопределен.
— Неопределен, именно това е думата! — Ялмар Нюмарк размаха възбудено бутилката, ракията в нея се разклати и аз изпитах опасението, че ще удари с нея по ръба на масата тъй, както в такива моменти удряше с вестник. — Не се е снимал от хиляда деветстотин петдесет и четвърта година насам. Когато е в Норвегия, се пази като от чума от каквато и да било гласност около персоната му.