Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
О, как ми се иска да бе отстъпила и да беше дошла с нас, Елайза. Ще те посгълча малко, макар и не строго, защото просто не проумявам. Нали в крайна сметка на теб ти хрумна, че ние двете може някой ден да заминем за Америка, да видим с очите си небостъргачите и великата Статуя на свободата. Не мога да проумея какво те накара да пожертваш тази възможност и вместо това да останеш в «Блакхърст», сама в компанията на татко. Както обикновено, ти си загадка за мен, но знам, че няма смисъл да споря с теб, когато вече си решила нещо твърдо, скъпа моя упорита Елайза. Мога само да кажа, че вече ми липсваш и че често си представям какви лудории щяхме да вършим, ако бяхме тук заедно. (Как щяхме да изопваме докрай нервите на мама!) Необичайно ми е да си припомням времето, когато не съм те познавала, имам чувството, че винаги сме били двечките, а годините, прекарани в «Блакхърст» преди идването ти, са били просто ужасен период на изчакване.
О, мама ме вика. Изглежда, отново ни очакват в трапезарията. (А храната, Елайза! Налага се да се разхождам по палубата между храненията, за да може изобщо да съм в състояние да направя учтив опит отново да седна на масата!) Мама все успява да привлече като събеседник на трапезата ни я граф, я богат индустриалец. Задълженията на една дъщеря са неизчерпаеми и тук мама наистина има право: никога няма да срещна своята съдба, ако стоя заключена в стаята си.
Засега се сбогувам с теб, скъпа моя Елайза, и те уверявам, че макар да не си тук телом, неизменно ме съпровождаш духом. Знам, че когато за пръв път зърна прочутата Статуя на свободата, извисила се бдително над пристанището, ще чуя гласа на братовчедка си Елайза да казва: «Само я погледни и си представи какви неща е виждала».
Вечно твоя, обична братовчедка Роуз.“
* * *
Елайза стисна между пръстите си увития в кафява хартия пакет. Стоеше на прага на селския магазин в Триджина и наблюдаваше как тъмносивата пелена от облаци провисва към огледалото долу. Мъгливият хоризонт показваше, че в морето бушуват бури, а въздухът трептеше, наситен с тревожни капчици влага. Елайза не носеше чанта, защото на излизане от къщата не бе възнамерявала да идва в селото. По някое време сутринта историята я застигна и наложи незабавно да бъде описана. Петте празни страници, които бяха останали в сегашния й бележник, й се сториха крайно недостатъчни, а необходимостта да си купи нов бележник — належаща, затова се отправи на това импровизирано пазаруване.
Елайза отново огледа навъсеното небе и пое с бърза крачка по пристанищния път. Когато стигна до разклона, се отклони от главния път и пое по тясната пътека по канарата. Дейвис й беше споменавал, че има кратък път от имението до селото, който минава по ръба на скалата.
Пътеката беше стръмна, но Елайза крачеше бързо. Спря само веднъж, за да хвърли поглед към ширналото се гранитеносиво море, осеяно с белите точици на рибарските лодки, които се прибираха за през нощта. Гледката извика усмивка на устните на Елайза — приличаха на врабчета, които долитат в гнездото, след като през целия ден са изучавали окрайнините на широкия свят.
Някой ден тя щеше да прекоси морето чак до другия край досущ като баща си. Толкова много светове я очакваха отвъд хоризонта. Африка и Индия, Близкият изток, Австралия и Нова Зеландия, а в тези далечни места тя щеше да открие нови истории, вълшебни приказки от отминали времена.
Дейвис подхвърли на Елайза идеята да записва приказките си и тя го послуша. Беше изписала дванайсет бележника и продължаваше. Всъщност колкото повече пишеше, толкова по-бъбриви ставаха историите, кръжаха в съзнанието й, напираха в главата й, нетърпеливи да излязат навън. Тя не знаеше дали приказките й струват нещо и, честно казано, пет пари не даваше. Бяха си нейни и по някакъв начин, докато ги пишеше, тя се чувстваше истинска. Записани на хартия, образите, които танцуваха в съзнанието й, ставаха по-дръзки. Придобиваха ново поведение, на което тя не си бе представяла, че са способни, казваха неща, които не знаеше, че те мислят, започваха да се държат непредсказуемо.
Историите й имаха малка, но отзивчива публика. Всеки ден след вечеря Елайза се сгушваше в леглото до Роуз точно както правеше, когато бяха по-малки, и подемаше най-новата си приказка.