Забравената градина

Знам какво ще кажеш за «Синята панделка» — че това е глупаво състезание, измислено от глупави мъже, които се мъчат да докажат, че корабът им може да изпревари друг такъв кораб, принадлежащ на още по-глупави мъже! Обаче, скъпа Елайза, ако си тук, ако вдъхнеш от духа на вълнението и на състезанието… Е, мога да кажа само, че е въодушевяващо. Чувствам се по-жива, каквато не съм била от цяла вечност, и макар да знам, че сигурно въртиш очи с досада, позволи ми да изразя най-дълбокото си желание да осъществим пътуването с рекордна скорост и да си възвърнем полагащото ни се почетно място.

Целият кораб е така устроен, че понякога човек забравя, че е в морето. Двете с мама сме в един от двата «кралски апартамента» на борда — има две спални, дневна, трапезария, частна баня, тоалетна и килер, и е красиво обзаведен, напомня ми на една от снимчиците на «Версай» в книжката на госпожица Трантън, която тя донесе в учебната стая онова лято преди много време.

Чух една много елегантно облечена дама да казва, че корабът прилича на хотел повече от всеки друг кораб, на който е пътувала в чужбина. Не познавах въпросната дама, но съм сигурна, че е «много важна особа», понеже мама изпадна в рядък за нея пристъп на безсловесност, когато се озовахме в орбитата на въпросната дама. Обаче не се притеснявай, не беше трайно увреждане — не можеш да потиснеш мама задълго. Бързо си възвърна словоохотливостта и от тогава наваксва изгубеното време. Според мама спътниците ни са като извадени от справочника «Кой кой е» в лондонското общество, поради което трябвало да ги «омайваме». Строго ми е разпоредено винаги да изглеждам безупречно — слава богу, че имам два дрешника с пълно снаряжение, че да се подготвям за битка! Поне веднъж с мама сме на едно мнение, макар че вкусовете ни се различават! — постоянно ми показва някакви господа, които според нея са идеални кандидати за брак, и аз направо се смайвам. Но стига толкова, боя се, че ще изгубя скъпата си братовчедка като слушателка, ако продължавам да обсъждам такива теми.

Да се върнем към кораба — проведох някои проучвания, с които моята Елайза несъмнено ще се гордее. Вчера сутринта успях за малко да се измъкна от мама и прекарах един прелестен час в градината на горната палуба. Мислех си за теб, най-скъпа моя, и за това колко удивена би била ти, че е възможно подобна пищна растителност да бъде отглеждана на борда на един кораб. На всяка крачка има качета със зелени дървета и прекрасни цветя. Почувствах се изключително ободрена, докато седях там (никой не познава по-добре от мен лечебните свойства на градината) и се отдадох на всякакви глупави блянове. (Ти прекрасно можеш да си представиш в какви посоки се отплеснаха мислите ми…)