Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Нали обаче точно това правим? Начинът на извършване на убийствата, който е избрал Йенс Дале, свидетелства не просто за сляпа ревност. Вътре в него има маниак - отбеляза Фелиша Стоун.
Сингсакер намали скоростта. Приближаваха се към фиорда. Къщичката на Йенс Дале можеше да е зад всеки следващ завой. Не му се искаше да влети в двора й с пълна скорост. А ако се окажеше, че Дале е там?
- Често пъти такива убийци са първокласни артисти -по тона на Фелиша стана ясно, че знае за какво говори.
Сингсакер си зададе въпроса дали тя се опира на теорията, или на личния си опит, и се надяваше, че все пак е първото.
- Грубо казано, те могат да изобразят на лицето си всякаква емоция. През по-голямата част от живота си социопатът имитира нормални чувства. Само ги имитира обаче, защото не изпитва нищо подобно. Преподавателят, който някога ми четеше лекции за серийните убийци, наричаше това „маска за пълноценност”. И при мнозина тази маска е толкова убедителна, че дори и полицията се лъже. Има случаи, при които сериен убиец е бил привличан под отговорност за единично убийство, бил е разпитван и е бил пускан, въпреки че срещу него е имало сериозни улики. И едва след като социопатът се оказвал свързан с няколко убийства, е бил залавян. Йенс Дале не е единственият маниак, който има жена и деца. Често пъти семейството е просто декор, необходим за маскарада им, но се случва и роднините да станат жертви. Социопатът е непредсказуем. Той е човек без задръжки. От филмите и телевизионните сериали знаем, че той следва определен план, че спазва строги ритуали, но оставя на местопрестъплението нещо като свой автограф. Това обаче е само половината от истината. При социопата няма никаква индивидуалност в обичайния смисъл на думата. Той се съобразява със ситуацията. Нищо не му коства да се приспособи. Достатъчно е да се види какво се случва с такива хора в затвора. Мнозина от тях са образцови затворници, които сякаш не са убили и муха през живота си.
Тя говореше през целия път. Това стана нещо като теоретична подготовка за тях двамата, сякаш тези сведения щяха да им помогнат да се справят с онова, което щяха да намерят в къщата на Йенс Дале, ако подозренията им се оправдаеха. Сингсакер натисна педала на спирачката. Докато Фелиша му бе изнасяла лекцията, бяха минали през горичка и бяха заобиколили отвесна скала, чийто каменист сипей се проточваше до самия бряг, където се превръщаше в плажен чакъл. След крайбрежния чакъл се простираше ливада. На ливадата имаше къща. На външен вид не изглеждаше много стара. Проста форма, по план правоъгълник, един етаж и двусклонен покрив. Стените бяха байцвани. Към пътя гледаше само едно малко прозорче. Отвътре бе закрито с тъмно перде. От брега в морето се издаваше пристан. Върху вълните се поклащаше завързана лодка. На дължина нямаше и петнадесет фута, така че моторът й изглеждаше непропорционално голям. Сингсакер и Стоун се разбраха без думи. Следователят имаше лошото предчувствие, че скоро щяха да видят с очите си онова, което все още не знаеха за нравите и обичаите на маниаците социопати.
- Мислиш ли, че е тук? - попита Фелиша.
- Едва ли. Не виждам колата му, а лодката би трябвало да е останала, откакто е идвал тук през почивните дни. В понеделник сутринта се е върнал вкъщи с колата си.
- И как ще влезем?
- Надявам се да можем да видим нещо през прозореца. В нашата страна имаме едно понятие и то е „разумна обосновка”. Мисля, че и при вас е така.
Фелиша кимна.
- Ще влезем, само ако видим нещо незаконно. В противен случай ще се обадим на местния началник на полицията и ще направим всичко по закона - заповед за обиск и всичко останало. Ако видим някакви признаци за присъствието на Дале в къщата или наоколо, веднага се махаме оттук. Някои неща и при нас не се правят без оръжие.
Той се върна при колата и взе лоста, който бе „заел” от нисана на Силвия Фройд, преди да напуснат Йострот. Едното му рамо вече бе имало близък контакт с него.
- За всеки случай, ако ситуацията го изисква - обясни той. Бяха паркирали колата до пътя и изминаха пеша последната част от него до къщата. Сингсакер вървеше отпред, стискайки лоста в дясната си ръка. Не успяха да видят нищо през пердето на прозореца, гледащ към улицата. Поради това заобиколиха от другата страна. Там имаше врата и още две прозорчета, също много малки. Нямаше и намек, че архитектът е искал да даде на обитателите на къщата чудесен изглед към входа на фиорда. И двата прозореца бяха закрити от непроницаеми пердета отвътре. Бяха забравили обаче да запердят и малкото прозорче на вратата.
Сингсакер се прокрадна предпазливо до вратата и надникна вътре. Видяното го накара да се хване за корема. Наложи му се да се свие, за да си поеме дъх. Чу, че Фелиша каза нещо зад гърба му, но не разбра думите. Изправил се, той погледна отново през прозорчето. Входната врата водеше направо в стая. Двете врати на противоположната стена можеха да са за две малки спални. Архитектът бе решил да мине без таван на голямата стая, поради което се виждаха гредите и покривът. Светлината идваше от лампион. Сингсакер виждаше ясно цялата стая. Груба маса, дори не маса, а по-скоро работен тезгях без столове; прости нарове и книжни рафтове, заемащи една от стените; и още - фотьойлът в ъгъла бяха цялата мебелировка. Никакви мебели на света обаче не можеха да откъснат погледа на Сингсакер от онова, което висеше от средната греда. На връв се поклащаше завързан за краката труп на човек с кафяв панталон от кордов плат. Кожата от кръста до врата му бе одрана от торса му. Този път обаче главата му все още бе на мястото си. Сингсакер позна къдравата коса на Юн Ватен.