Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Виждаш ли се често с Ал и Еди?
– Не – отвърна Страйк.
– Ами майка ти – продължи без смущение тя, като издуха дим от ъгъла на устата си. – Че тя направо е легенда. Баз Кармайкъл направи цяла колекция преди два сезона, наречена „Супергрупарка“, вдъхновена от Биби Буел и майка ти. Макси поли, ризи без копчета и ботуши.
– Не знаех – каза Страйк.
– О, беше... Знаеш го този страхотен цитат за роклите на Оси Кларк как мъжете ги харесвали, защото можели лесно да ги разтворят и да изчукат момичетата. Това е бил духът на ерата на майка ти.
Тя отново тръсна глава, за да отметне косата от очите си, и се вгледа в него не със смразяващата и презрителна преценка на Танзи Бестигуи, а с откровена и открита почуда. Трудно му беше да реши дали е искрена, или разиграва своя си роля, красотата ѝ беше пречка – като плътна паяжина, през която му бе трудно да я види ясно.
– Ако не възразяваш, искам да ти задам въпроси за Лула.
– Господи, да. Да. Не, наистина искам да помогна. Когато чух, че някой води разследване, казах си: хубаво. Най-сетне.
– Сериозно ли?
– Ами да. Цялата история беше толкова шокираща. Не можех да повярвам. Тя още е в телефона ми, погледни.
Взе да рови в огромната си чанта и най-накрая извади бял айфон. Започна да щрака по списъка с контакти, после се наведе към него и му показа името „Лули“. Парфюмът ѝ бе сладък и остър.
– Все очаквам тя да ми се обади – промълви Киара, помръкнала за миг, и отново пъхна телефона в чантата си. – Не мога да я изтрия. Все се каня да го направя и винаги нещо ме спира.
Тя се изправи неспокойно, подви под себе си единия си крак, седна върху него и пуши мълчаливо в продължение на няколко секунди.
– Била си с нея през по-голямата част от последния ѝ ден, нали? – попита Страйк.
– Не ми припомняй, дявол го взел – промърмори Киара и затвори очи. – Премисляла съм го поне милион пъти. Опитвах се да проумея как така от напълно щастливо момиче само за часове се превърна в покойница.
– Била е напълно щастлива?
– По-щастлива, отколкото я бях виждала през цялата последна седмица. Върнахме се от работна сесия в Антигуа за „Воуг“, двамата с Еван се събраха, устроиха си церемония за обвързване. Всичко в живота ѝ се нареждаше фантастично, беше на седмото небе.
– Ти присъства ли на тази церемония за обвързване?
– О, да – отвърна Киара и пусна угарката си в кутийка от кока-кола, където тя угасна с леко съскане. – Господи, беше невероятно романтично. Еван ѝ го сервира изневиделица в дома на Дики Карбъри. Нали го знаеш Дики Карбъри, ресторантьора? Той има абсолютно прекрасна вила в Котсуолдс и всички бяхме там за уикенда. Еван беше купил за двама им еднакви халки на Фъргюс Кийн, направо върховни, от оксидирано сребро. Подкара ни всички към езерото в студа и насред снега ѝ рецитира стихотворение, което бе написал за нея, след което постави халката на пръста ѝ. Лули се заливаше от смях, а после и тя му рецитира стихотворение на Уолт Уитман. Беше толкова впечатляващо – промълви Киара, внезапно станала сериозна, – че съвсем спонтанно каза наизуст стихотворение, което беше съвършеното за случая. А хората си мислят, че моделите са тъпи. – Тя отново отметна коса назад, предложи на Страйк цигара и сама си взе нова. – Уморих се да обяснявам, че в Кеймбридж ме чака преподавателско място по английска литература.
– Нима? – попита Страйк, неуспял да скрие изненадата в гласа си.
– Да – отвърна тя и с красива гримаса издуха дима, – но кариерата ми на модел се развива толкова успешно, че реших да ѝ дам още една година. Все пак тя ми отваря много врати.
– Значи тази церемония за обвързване се е провела седмица, преди Лула да умре?
– Да – потвърди Киара, – предишната събота.
– И се състоеше само в размяна на стихотворения и халки? Без обети и нещо официално?
– Не, нямаше юридическа сила, беше просто един прелестен, един перфектен момент. Като се изключи Фреди Бестигуи, той се държа като абсолютен досадник. Поне проклетата му жена я нямаше – заяви Киара и дръпна силно от цигарата си.
– Танзи?
– Танзи Чилингъм, да. Истинска кучка е. Нищо чудно, че се развеждат, тъй или иначе всеки си водеше свой живот, никога не ги виждаха заедно. Честно казано, Фреди не беше чак толкова досаден през този уикенд, предвид ужасната репутация, с която се ползва. Просто додяваше на Лули, но не беше толкова кошмарен, колкото разправят, че можел да бъде. Спомням си история за крайно наивно момиче, на което обещал незначителна роля във филм...
– Каза, че Фреди се държал като досадник. По какъв начин точно?
– Ами постоянно приклещваше Лули в някой ъгъл и ѝ разтягаше локуми колко великолепно щяла да стои на екрана и какъв невероятен човек бил баща ѝ.