Зовът на кукувицата

– Кой според теб е имал интерес да се възползва от Лула?

– О, боже мой, всеки – отвърна Брайъни и направи широк жест с ръката, в която държеше цигарата, така че бяха обхванати и пълните с хора съседни стаи. – Тя беше най-нашумелият модел, всички искаха да докопат нещо от нея. Все пак Ги... – Брайъни млъкна рязко. – Ги е бизнесмен, но той я обожаваше. Викаше я да живее при него след онази история с човека, който я дебнеше. Още не се е съвзел от смъртта ѝ. Опитвал се да влезе в контакт с нея чрез медиум. Марго Лайтър ми го каза. Още е съсипан, плаче всеки път, щом чуе името ѝ. Във всеки случай – каза Брайъни – това е всичко, което знам. Не съм и помисляла в онзи следобед, че я виждам за последен път. Какво нещо, боже мой.

– Тя разговаря ли с Дъфийлд, докато ти ѝ правеше... докато ѝ махаше веждите с конец?

– Не, но не би го и направила, ако са били в конфликт.

– Значи, доколкото помниш, говорила е главно за Дийби Мак?

– Всъщност... повече аз и Киара говорехме за него.

– Но мислиш, че е била развълнувана от срещата с него?

– О, да, разбира се.

– Кажи ми видя ли син лист хартия, изписан с почерка на Лула, докато беше в апартамента?

– Какво? Не, нищо такова не видях. Защо, какво е било?

– Нямам представа – отвърна Страйк. – Точно това исках да разбера.

– Не, не съм го видяла. Син лист, казваш? Не.

– Видя ли въобще някакъв лист с нейния почерк на него?

– Не, не помня да имаше хартии. Не. – Тя отметна косата от лицето си. – Може и да е имало нещо такова, а да не съм го забелязала.

Стаята беше мрачна. Може би само му се стори, че лицето ѝ смени цвета си, но в никакъв случай не беше плод на въображението фактът, че изви десния крак в коляното си и заразглежда подметката на балетната си пантофка, на която нямаше нищо.

– Шофьорът на Лула, Кийрън Коловас-Джоунс...

– О, онова много сладко момче! – прекъсна го Брайъни. – Все я занасяхме за Кийрън, той много си падаше по нея. Мисля, че сега Киара го използва понякога. – Брайъни се изкиска многозначително. – Тя има репутацията на момиче, дето винаги си търси добро прекарване. Няма как да не я харесваш, но...

– Коловас-Джоунс каза, че Лула е писала нещо върху син лист хартия на задната седалка на колата му, когато си е тръгнала от дома на майка си...

– Говори ли вече с майката на Лула? Тя е малко особена.

– ...и искам да разбера какво е било.

Брайъни изхвърли угарката от цигарата си през отворената врата и се размърда неспокойно на бюрото.

– Всичко може да е било. – Той изчака неизбежното предположение и не беше разочарован. – Списък за пазаруване или нещо такова.

– Да, възможно е, но просто в името на спора... ако е било предсмъртно писмо на самоубиец...

– Но не беше... Искам да кажа, това е глупаво, как е възможно да е било такова? Кой би написал предсмъртно писмо толкова отрано, а после да се гримира и да отиде на танци? Няма съвършено никаква логика!