Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Съгласен съм, не изглежда правдоподобно, но добре би било да се разбере какво е било.
– Може би няма нищо общо със смъртта ѝ. Може да е било писмо до Еван, в което да му казва колко е ядосана.
– Изглежда му се е ядосала чак по-късно същия ден. А и защо да му пише писмо, след като е имала номера му, а и е щяла да го види същата вечер?
– Не знам – нервно отвърна Брайъни. – Просто казвам, че може да е било нещо без връзка.
– И си сигурна, че не си го видяла?
– Да, съвсем сигурна съм – каза тя и вече нямаше съмнение, че е изчервена. – Там бях да свърша работа, не да ѝ оглеждам нещата. Това ли беше всичко?
– Да, това е всичко, което имах да те питам за онзи следобед – каза Страйк. – Но можеш да ми помогнеш за нещо друго. Познаваш ли Танзи Бестигуи?
– Не – отвърна Брайъни. – Познавам само сестра ѝ Ърсула. Нае ме няколко пъти за големи партита. Тя е ужасна.
– В какъв смисъл?
– Просто разглезена богаташка – отвърна Брайъни и сви устни. – Само дето не е чак толкова богата, колкото ѝ се ще. И двете сестри Чилингъм се омъжиха за по-възрастни мъже с куп пари, те са едни златотърсачки, яхнали реактивни метли. Ърсула си мислеше, че е ударила джакпота, като улови Сайприън Мей, ала той няма достатъчно голямо състояние за нея. Вече е почти на четирийсет, възможностите ѝ не са като някога. Не ѝ се отваря парашутът вече.
После, очевидно почувствала, че тонът ѝ има нужда от пояснение, продължи:
– Съжалявам, но тя ме обвини, че съм прослушала съобщенията в гласовата ѝ поща. – Гримьорката скръсти ръце на гърдите си и очите ѝ засвяткаха гневно. – Ама на какво прилича това? Тя ми натика мобилния си телефон и ми поръча да ѝ повикам такси, без да каже едно „моля“ или „благодаря“. Аз страдам от дислексия. Натиснах погрешен бутон и не щеш ли, тя взе да ми крещи колкото ѝ глас държи.
– Защо се е ядосала толкова според теб?
– Защото чух как мъж, за когото не е омъжена, ѝ описва как лежи в хотелска стая и си фантазира, че прави любов с нея – невъзмутимо съобщи Брайъни.
– Значи все пак ѝ се отваря парашутът – изтъкна Страйк.
– Ама не където тя иска – възрази Брайъни и побърза да добави: – Доста компрометиращо съобщение. А сега трябва да се връщам там, че Гай ще побеснее.
Страйк я пусна да си върви. След като тя си тръгна, изписа две страници с бележки. Брайъни Радфорд се бе показала като крайно ненадежден свидетел, беше податлива на внушения и неискрена, но пък му беше казала много повече, отколкото подозираше.
7
Снимките продължиха още три часа. Страйк чакаше в градината, пушеше и докато падна здрач, изпи още една бутилирана вода. От време на време влизаше вътре в къщата да провери как напредват, а това се случваше невероятно бавно. Понякога зърваше или чуваше Соме, чието търпение явно се бе поизчерпало и затова често изджафкваше команди към фотографа или към някого от облечените в черно потръчковци, сгушили се между стойките с дрехи. Накрая, чак към девет часа, след като Страйк бе изял няколко парчета пица, поръчани от намусената и изтощена асистентка на моделиера, Киара Портър слезе по стълбите от мястото, където позираше с двете си колежки, и отиде при Страйк в гримьорната; там Брайъни бе заета да си събира гримовете.
Киара още носеше коравата сребриста минирокля, в която беше позирала за последните снимки. Тънка и ъгловата, с млечнобяла кожа и почти толкова светла руса коса, с бледосини раздалечени очи, тя протегна безкрайно дългите си крака в обувки с платформа, вързани с дълги сребристи панделки, и запали цигара „Марлборо лайт“.
– Боже, не мога да повярвам, че си син на Рокърс! – задъхано рече тя с разширени очи и полуотворени пълни устни. – Колко невероятно странно! Познавам го, той покани мен и Лули на рекламното си парти за диска с най-големите хитове миналата година! Познавам и братята ти Ал и Еди. Те ми казаха, че имат по-голям брат в армията. Боже. Направо е щуро. Приключи ли, Брайъни? – попита Киара натъртено.
Гримьорката очевидно бавеше прекомерно прибирането на занаятчийските си инструменти. Сега, когато пушейки, Киара мълчаливо я наблюдаваше, тя видимо се забърза.
– Да, приключих – отговори най-сетне по-ведро Брайъни, като преметна една тежка кутия през рамо и награби другите в ръце. – До скоро, Киара. Довиждане – добави тя към Страйк и си тръгна.
– Навсякъде си вре носа, голяма клюкарка е – съобщи Киара на Страйк. Отметна назад дългата си, почти бяла коса, направи разместване в позата на изящните си крака и попита: