Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Страйк наблюдаваше и се ослушваше, за да долови някакъв знак, че тя лъже или преувеличава, ала думите прозвучаха непринудено и искрено.
– Това е много странно изказване, не мислиш ли? – коментира той.
– Да, може би. Но Лули си беше такава, понякога ставаше мрачна и драматична. Ги често ѝ казваше: „Не го раздавай чак толкова куку, Кукувице.“ Така или иначе – въздъхна Киара – тя не пое намека за чантата „Кашил“. Надявах се просто да ми я даде, та тя имаше цели четири.
– Можехте ли да се наречете близки двете с Лула?
– О, да, абсолютно, тя ми казваше всичко.
– Няколко души споменаха, че не се доверявала лесно. Бояла се, че с доверието ѝ може да се злоупотреби пред пресата. Чух, че изпитвала хората, за да е сигурна дали да им вярва.
– О, да, на моменти ставаше малко параноична. Особено след като истинската ѝ майка започна да продава истории на пресата. Ако щеш вярвай, попита ме – заяви Киара, като размаха цигарата си – дали съм казала на някого, че отново се е събрала с Еван. Хайде де. Такова нещо не можеше да остане в тайна. Всички за това приказваха. Уверявах я: „Лули, има нещо по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.“ Това е Оскар Уайлд – добави тя любезно. – Но Лули не харесваше тази страна на славата.
– Ги Соме смята, че Лула не би се събрала отново с Дъфийлд, ако той не е бил извън страната.
– Типично за Ги да го каже. Той постоянно се стремеше да закриля Лули. Обожаваше я, истински я обичаше. Смяташе, че Еван е нещастие за Лули, ала той не познава истинския Еван. Може да е много сбъркан, но е добър човек. Неотдавна отиде да посети лейди Бристоу. Попитах го: „Защо ти трябваше да се подлагаш на това, Еван?“ Не знам дали си наясно, но нейното семейство го мрази. Знаеш ли какво ми отговори? „Просто исках да поговоря с някого, на когото му е мъчно колкото на мен, че нея я няма вече.“ Не е ли адски тъжно, а?
Страйк прочисти гърлото си.
– Пресата е направо безпощадна към Еван, толкова е несправедливо. Каквото и да стори, в техните очи все е сбъркал.
– Дъфийлд е дошъл при теб в нощта, когато тя е умряла, нали?
– Господи, да. Ето и ти сега – възкликна негодуващо Киара. – Изкараха го, сякаш сме се чукали или кой знае какво! Нямал пари, а шофьорът му изчезнал и той прекосил Лондон пеша, за да дойде да преспи у дома. Спа на дивана. Така че бяхме заедно, когато чухме новините. – Тя вдигна цигарата към плътните си устни и всмукна силно с поглед, закован в пода. – Беше ужасно. Не можеш да си представиш. Ужасно. Еван беше... господи. А после – промълви тя едва чуто – всички гракнаха, че е бил той. След като Танзи Чилингъм обяви, че чула караница, медиите направо полудяха. Беше кошмарно.
Тя вдигна поглед към Страйк и отмести с ръка косата от лицето си. Острата светлина от тавана изтъкваше съвършената ѝ костна структура.
– Не си се виждал с Еван, нали?
– Не.
– Искаш ли да се запознаеш с него? Можеш да дойдеш с мен сега. Каза, че тази вечер ще е в „Узи“.
– Би било чудесно.
– Супер. Почакай.
Тя скочи и извика през отворената врата:
– Ги, сладурче, може ли да нося роклята тази вечер? Хайде, съгласи се, ще ходя в „Узи“.
Соме влезе в малката стая. Зад очилата изражението му бе уморено.
– Добре. Гледай да те снимат. Но само смей да я съсипеш, ще те дам под съд.
– Няма да я съсипя. Ще водя Корморан да го запозная с Еван.
Тя напъха цигарите в огромната си чанта, в която бяха и дневните ѝ дрехи, и я метна през рамо. С високите си токове беше само един пръст по-ниска от детектива. Соме погледна Страйк с присвити очи.
– Погрижи се да изпотиш малката гадинка.
– Ги! – нацупи се Киара. – Не бъди ужасен.
– И умната, млади господарю Рокъби – с обичайната си нотка злоба добави Соме. – Киара е голяма мръсница, нали, драга моя? При това също като мен си пада по едрите.
– Ги! – изписка Киара, престорено скандализирана. – Хайде, Корморан, отвън ме чака шофьор.
8
Тъй като вече беше предупреден, Страйк не беше толкова изненадан, като видя Кийрън Коловас-Джоунс, колкото шофьорът се смая, като видя него. Коловас-Джоунс държеше отворена лявата врата за пътническата седалка слабо осветен от лампата в колата, ала Страйк забеляза мигновената промяна в изражението му, като видя кой придружава Киара.