Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Maлвина смръщи вежди като хлапачка, заловена да върши нещо нередно. Марк обаче настоя:
– Е, и? Говори или продължавам! Какво знаеш за Гран-Дюк?
– Майната ти...
Марк откъсна малкия лист от бележника, смачка го на топка и го изхвърли през полуотворения прозорец.
– Права си. Ще бъда искрен. Тази страница не струваше. Да опитаме ли с друга? Виж, ще играем на една игра. Задавам ти въпрос, ако не отговориш, чета една страница. Ако не ми хареса, я смачквам на топка, а ако ми хареса, изпращам есемес на баба Карвил.
Марк демонстративно прелисти страниците и се опита да се изсмее шумно. Прекалено шумно. Опитваше се да си придаде увереност, но се чувстваше все по-зле и по-зле в ролята си на крадец на интимност.
Малвина се сви в ъгъла на седалката и зае позата на беззащитно врабче. Всяка страница, която Марк откъсваше, бе като откъснато от перушината ѝ перо. А Марк прелистваше бележника и се спря на една снимка на самолет – еърбъс, изрязан грижливо, а после поставен в огъня на камина. Текстът беше:
Желязна птица,
ангел във Ада,
моята плът.
– Това е хубаво – бе коментарът на Марк.
Усещаше буца в гърлото си и не можеше да преглъща. Не искаше обаче това да се разбере.
– С изключение на последния ред. „Mоята плът“. Малка ми Малвина, поне можеше да поставиш въпросителна. Хайде – на топка!
Малвина потръпваше. А Марк продължи:
– Все още ли нямаш какво да ми кажеш, Малвина? Какво правеше у Гран-Дюк?
– Заври си го някъде!
– Както искаш...
Страниците отново се раздвижиха. Марк спря летежа им на една снимка на стая на момиченце, която несъмнено бе изрязана от някой каталог за обзавеждане на детски стаи. На дясната страница бе залепена снимка на Банжо, огромното жълто-кафяво плюшено мече. А в средата на детската стая имаше още една снимка – на Лили. Седеше и бе облечена в костюм тайор. Още една снимка, която Гран-Дюк бе откраднал...
Maрк се насили да прочете хайкуто с безличен глас, но гърлото му гореше:
Забравени играчки.
Липсваш ми.
Изоставена?
– Какъв мръсник си, Витрал! – изсъска Малвина. – Като си помисля, че ти показах стаята на Лиз-Роз...
– Чакам...
Maлвина му показа средния си пръст.
Книжна топка. През прозореца.
Марк отново запрелиства страниците, но с повече внимание.
Трябваше да я притесни по-жестоко, да я засегне по-дълбоко.
Пръстите му се спряха на една страница. Почти последната...
Дясната страница бе украсена със снимка на Лили. На снимката бяха двамата – той и Лили. На 10 юли 1998 година, значи преди по-малко от три месеца. Лили току-що бе получила резултатите от зрелостния си изпит. Добри оценки! Mарк и тя се прегръщаха на брега на морето в Диеп.
Марк скришом се усмихна. Така значи. Кредюл Гран-Дюк или Назим Озан си бяха играли на папараци. Справедлива война! Но така или иначе, и двамата имаха договор с Дьо Карвил. Гран-Дюк не го криеше в дневника си. Само дето Малвина си бе поиграла да оформи желаните от нея образи с изрязване и лепене – като вълшебница.
На снимката, залепена в бележника, Марк не прегръщаше Лили, а Малвина, чието лице бе залепено върху идеалното тяло на Лили. Груб монтаж. Дребна, хилава глава, дело на племето хиваро87, поставена над тяло на богиня.
Mарк прочете с вял глас:
Да изпивам с очи любовниците ти,
Да стена, да заемам влюбените в теб,
Сама, сладка игра.
Maлвина притвори очи. Приличаше на малка, хваната в капан мишка, а нямаше дупка, където да избяга. Марк се бореше с желанието си да ѝ подаде бележника, да стане, да я остави на мира и да си тръгне. Малвина бе само жертва на голeмия сблъсък на Мон Терибъл.
Нещастна.
Изгубена.
Като него.
Дете, което един ден, ставайки от сън, вижда в огледалото чудовище. Дете, удавено в гнусната мръсна кал на забранени чувства.
И въпреки всичко Марк се чу да произнася думи, по-убийствени от куршумите в маузера на Малвина, който той продължаваше да насочва към нея:
– Да запазя ли това, Малвина? Или да го изпратя на баба ти?
Maлвина гледаше през прозореца към безкрайните поля с царевица на местността Ко и кършеше пръстите си така, сякаш искаше да откъсне някой от тях. Марк заби още едно острие в раната ѝ. А от напрежение гърлото му бе вече като безводна пустиня.
– Или може би да покажа това на Лили. Сигурно ще ѝ е много забавно...
Пръстите на Марк започнаха да късат и тази страница. Малвина отвори очи и заговори учудващо бавно:
– Кредюл Гран-Дюк се обади на баба ми. Оня ден. Все още беше съвсем жив. Каза ѝ, че е открил нещо. Изглежда, то решавало целия случай. Обади ѝ се пет минути преди полунощ, последния ден! Точно когато е щял да си изстреля куршум в главата над броя на вестник „Л’Ест репюбликен“ от 23 декември 1980 година! Каза, че имал нужда от още ден-два, за да събере доказателствата, но твърдеше, че със сигурност е успял да разбули мистерията, че накрая е разкрил тайната... Каза ѝ също, че му трябвали още петдесет хиляди франка...