Империя на бури

Лизандра се стовари сред вълните с такава експлозия от вода, че скри и двете същества от погледа му.

Когато морето стихна, се мержелееха само сенките им и разливащото се петно от черна кръв.

– Ти... ти... – запелтечи единият страж.

– Зареди още една – нареди му той и се надигна от седалката си, за да огледа разплисканата вода.

Къде беше тя, къде беше...

Един се беше качила на раменете на Роуан и обхождаше с очи залива.

Внезапно от водата нагоре се стрелна зелена муцуна и разпръсквайки черна кръв като морска пяна, метна прегризаната глава на уивърна надалеч през вълните.

Възгласи – радушни и буйни, избухнаха от всеки ъгъл на залива.

Едион обаче вече тичаше, препускаше надолу по стълбището, водещо до плажа, към който сега плуваше Лизандра. В този миг нейната кръв заместваше сукървицата на чудовището, очернила водата.

Бавни – движенията й бяха болезнено бавни. Снишавайки се под линията на дърветата, Едион я изгуби от погледа си за момент и сърцето заблъска в гърдите му.

Корени и камънаци се вкопчваха в глезените му, но елфическите му крака летяха по глинестата горска почва, докато не премина в морски пясък, докато светлината не проби през дърветата и тя не изникна пред очите му, просната на плажа и кървяща отвсякъде.

Отвъд нея, в гърлото на залива, Коработрошач се спусна под водата и флотата на Ролф изхвърча да събира оцелелите войници.

Едион зърна бегло, че Елин и останалите се гмуркат в морето и се готвят да заплуват към сушата.

Той падна на колене и изтръпна, когато струя пясък се посипа по нея. Люспестата й глава беше почти колкото него, но очите й... зелените й очи... същият цвят като люспите й...

Пълни с болка. И умора.

Едион понечи да я докосне, но тя му показа зъбите си и изръмжа тихо.

Той вдигна ръце и се отдръпна назад.

Гледаше го не жената, а звярът, в който се беше превърнала. Сякаш всецяло се беше отдала на инстинктите му, навярно защото само така можеше да оцелее.

Цялото й тяло беше покрито с рани и цепнатини. От всички течеше кръв, която попиваше в белия пясък.

Роуан и Елин – някой от двама им можеше да й помогне. Ако изобщо бяха способни да извикат някаква сила след онова, което бе сторила кралицата. Лизандра затвори очи, едва дишайки.

– Отвори си очите, по дяволите! – озъби й се Едион.

Тя изръмжа в отговор, но открехна единия си клепач.

– Оцеля дотук. Недей да умираш на тоя проклет плаж.

Окото се присви с нотка на женска опърничавост. Трябваше да си върне жената. Да я накара да поеме контрола. В противен случай звярът нямаше да ги допусне достатъчно близо до себе си, че да й помогнат.

– Ще ми благодариш, когато излекуваме жалкия ти задник.

Окото пак го изгледа с искрица на свадливост. Но животното си оставаше там.

Макар че облекчението започваше да пропуква маската му на невъзмутимо спокойствие, Едион провлачи:

– Безполезните стражи на онази наблюдателница почти си загубиха ума по теб – излъга той. – Единият заяви, че искал да се ожените.

Тя изръмжа тихо. Едион направи крачка назад, но се ухили, без да откъсва очи от нейните.