Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Слушай, Стрьомбек. Тук става нещо съмнително. Усещам го в костите си.
– Последния път пиха чай в централния универсален магазин, после занесоха рози в гробището „Форест“ и накрая пак отидоха на масаж. Каква ли съмнителна дейност да очакваме днес?
Един зелен микробус се доближи, намали скоростта си и спря точно пред старческия дом „Диамант“. От мястото на шофьора скочи светлокос мъж между петдесет и шейсет години, отвори вратата и спусна рампата на микробуса. Трите дами влязоха вътре с проходилките си, следвани от двамата мъже.
– Петима възрастни хора се качват в микробус. Хванахме ги, Льонберг. Със сигурност отиват да оберат някоя банка – каза Стрьомбек.
Льонберг се престори, че не забелязва иронията в думите на колегата си, а хвана волана. Когато шофьорът вдигна рампата, затвори вратата на микробуса и се върна на мястото си, Стрьомбек извади бинокъла си.
– Потеглят. Ще ги проследим.
– Разбрано. Ти си шефът.
– Но карай внимателно, за да не ни забележат.
– Естествено, дявол да го вземе. Няма да пусна сирената.
Зеленият микробус се носеше по улицата, а чистачките работеха с максимална мощност. Петимата с любов му бяха дали прякора „Зелената заплаха“ и бяха много доволни от него. Единствено Марта не беше в най-доброто си настроение. След като беше блъснала една паркирана кола, докато даваше на заден ход пред старческия дом „Диамант“, беше възникнал нещо като скандал. С разнообразни дипломатични евфемизми Кристина даде да се разбере, че е най-добре да помолят Андерс да кара вместо Марта, а останалите толкова много мърмориха, че Марта беше принудена да му отстъпи волана. Самата тя си даваше сметка, че така е по-добре. В чисто физически смисъл както Греблото, така и Умника не бяха в най-добрата си форма, затова щеше да е добре Андерс да е с тях, когато се наложи да се вдига тежко – но въпреки че беше син на Кристина, Марта не беше съвсем убедена, че могат да разчитат на него. Струваше й се прекалено млад – само на четиресет и девет. Дали щеше да се справи? Ами ако приберат двайсетте милиона, а той избяга с всичките пари? Тогава нямаше да изгубят само половината плячка, а цялата. Марта се беше опитала да се успокои с мисълта, че един уважаван държавен служител като Андерс няма да тръгне да краде. Но после си спомни за собствените им биографии и отново се притесни. Във всеки случай вече беше късно нещо да се промени, защото Кристина се беше изпуснала и Андерс беше разбрал, че петимата замисляха ново престъпление.
– Никаква съвест ли нямате вие? – попита ги той.
– Напротив – отговори Кристина и му разказа всичко за върховното престъпление и фонд „Грабежи“.
– Фонд „Грабежи“ е много важен, скъпи Андерс – каза накрая тя. – Ние, които сме построили тази страна, искаме да се чувстваме добре на стари години. Ние не сме истински престъпници, нали разбираш? Просто помагаме за това, с което държавата не е успяла да се справи. Взимаме малко назаем от богатите и го даваме на онези, които имат нужда. Точно така, на хората, от които тази държава спестява пари – вдовиците, пенсионерите и онези, които боледуват по-продължително, отколкото политиците им разрешават.
При тези думи Андерс прегърна Кристина и каза, че се гордее с нея, а след това сподели колко досадна и безсмислена беше работата му като държавен служител, но сега, когато им помагаше, най-сетне правеше нещо добро. И точно така Андерс стана помощник на „Лигата на пенсионерите“. Марта го прие и си помисли, че беше умно да се поддържа връзка с по-младото поколение, за да се избегне стагнация на тяхната организация. Въпреки това той нямаше да стане редовен член; щяха да му платят за работата, която е свършил. Освен това решиха, че сами ще управляват фонд „Грабежи“.
– Аз ще отговарям за тази банкова сметка – каза Ана-Грета с онзи тон, с който можеше да строши стъкло от разстояние.
И никой не посмя да добави нищо към това.
Андерс обаче не се стърпя да не каже на сестра си. Когато чу за това, Ема подигравателно завъртя очи и отбеляза, че майка им сякаш ставаше все по-млада и все по-дръзка с всеки изминал ден. Марта беше чула всяка дума от разговора им, докато братът и сестрата стояха и пушеха пред старческия дом „Диамант“.
– От сега нататък ще се грижа по-добре за мама – каза Андерс.
– И аз – съгласи се Ема.
След като чу това, Марта се съгласи да позволят на сина на Кристина да се присъедини към тях. И на вечерното събрание те си дадоха сметка, че наистина ще имат нужда от него.
– Тези големи къщи в район „Дюрсхолм“ са много неудобни. Избата за вино почти със сигурност ще бъде някъде под земята и ще има стълби. Така че ще бъде чудесно, ако има кой да ни помогне – каза Умника.