Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
След цяла седмица, прекарана в тъмнина, сетивата на Сери се бяха изострили. Слухът му долавяше шумоленето на краката на насекомите, пръстите му усещаха и най-малката неравност, оставена от ръждата по отвертката, която бе измъкнал от подгъва на палтото си.
Притискайки палец към острия й връх, той почувства как гневът му нараства. Магьосникът, който го беше пленил, вече два пъти се беше връщал с храна и вода. И всеки път Сери се опитваше да разбере защо го беше затворил тук.
Всичките му опити да въвлече Фергън в разговор се бяха провалили. Той го беше уговарял, умолявал, беше настоявал дори, за обяснение, но магьосникът не му обръщаше никакво внимание.
„Така не е правилно!” – гневеше се Сери. В края на краищата злодеите винаги разкриваха плановете си – дали чрез някоя случайно изпусната дума или докато се хвалеха с изобретателността си.
Слухът му долови тихо потропване. Той повдигна глава и скочи на крака, когато потропването премина в стъпки. Сери стисна здраво отвертката, скри се зад вратата и зачака.
Стъпките спряха пред помещението. Чу се изщракването на езичето и вратата бавно се отвори. В стаята постепенно нахлу светлина, осветявайки празната чиния, която Сери беше оставил точно пред вратата. Магьосникът пристъпи към нея, но се спря и погледна към палтото и панталоните, които лежаха полускрити под одеялото в ъгъла.
Сери се хвърли напред и заби отвертката в гърба на Фергън, целейки се в сърцето му. Острието се натъкна на нещо твърдо и се изплъзна от пръстите му. Магьосникът рязко се обърна, нещо блъсна Сери в гърдите и го отхвърли назад. Когато се удари в стената, той чу силно изпукване и го прониза силна болка. Младежът се свлече на пода и с пъшкане притисна към себе си ранената си ръка.
Магьосникът въздъхна раздразнено.
– Глупава постъпка. Виж какво ме принуди да направя.
Фергън се наведе над него със скръстени ръце. Сери го погледна със стиснати зъби.
– Не е това начинът да ми благодариш, че си направих труда да ти донеса одеяла. – Магьосникът поклати глава и клекна пред него.
Опитът да се отдръпне встрани само му причини болка. Фергън хвана ранената му ръка за китката и Сери потисна вика си. Опита се да дръпне ръката си, но болката беше ужасна.
– Счупена е – промърмори магьосникът. Очите му изглеждаха съсредоточени върху нещо зад прашната врата. Болката изведнъж притъпя и по ръката на Сери се разля топлина. Осъзнавайки, че го лекуват, Сери се насили да стои спокойно. Той погледна към Фергън, разглеждайки острата му брадичка и тънките устни. Русата коса на магьосника, която обикновено беше сресана назад, сега падаше над очите му. Сери знаеше, че ще запомни това лице до края на живота си.
„Един ден ще си отмъстя – помисли си той. – А ако си направил нещо на Сония, очаквай бавна и болезнена смърт”.
Магьосникът примигна и пусна ръката на Сери. Той се изправи, намръщи се и избърса челото си.
– Не е съвсем излекувана. Не мога да пилея силите си заради теб. Пази я, защото костта може пак да се разцепи. – Той присви очи.
– Ако отново опиташ нещо подобно, ще се наложи да те вържа – за да те предпазя от самия теб, разбира се.
Магьосникът погледна надолу. Чинията, която беше донесъл, лежеше на парчета и храната се беше пръснала по пода. Наблизо се въргаляше бутилката и водата леко се процеждаше навън през една пукнатина до тапата.
– На твое място не бих оставил това така – каза Фергън. После се наведе, взе отвертката на Сери, обърна се и излезе от стаята.
Когато вратата се затвори, Сери легна по гръб и изпъшка. Наистина ли очакваше, че ще успее да убие магьосник с отвертка? Той внимателно опипа с пръсти ръката си. Единственото, което усети, беше лекото затопляне.
В тъмното ароматът на пресен хляб му се стори толкова силен, че стомахът му се разбунтува. Той въздъхна, сещайки се за разпиляната храна. Единственото нещо, което му служеше като ориентир във времето, беше гладът и той беше изчислил, че магьосникът го посещава на всеки два дни, че и по-рядко. Ако не се нахранеше, щеше да отслабне. А още по-ужасна беше мисълта за всички пълзящи същества, които щяха бъдат привлечени от разпиляната храна.
Той коленичи и запълзя наоколо, опипвайки прашния под.
Когато в стаята влезе облеченият в синя мантия магьосник, Сония затаи дъх. Висок, слаб, с вързана на тила тъмна коса, той приличаше на убиеца, когото бе видяла в мазето под къщата на Върховния повелител. Когато мъжът се обърна с лице към нея, тя видя, че чертите му не са толкова изсечени като на мъжа, когото си спомняше.