Върховният повелител

Когато спряха да починат в ранните часове на следващата сутрин, тя каза на Акарин да вземе силата, която беше възстановила. Той се поколеба, преди да я приеме. След това тя заяви, че ще поеме поста през първата половина на деня. Когато той започна да спори, Сония му каза право в очите, че не му вярва, че ще я събуди, когато й дойде редът. Лечителите често напомняха на учениците колко е опасно да използват магия, за да стоят будни твърде дълго, и с всеки изминал ден Акарин изглеждаше все по-изтощен и измършавял.

Когато първия път той не легна да спи, тя си помисли, че това е начинът му да протестира. Тя изчака до средата на деня, преди да се поддаде на изтощението. На следващата сутрин, когато отново пое първата смяна, той беше заспал, облегнат на една скала, но се събуди много преди обяд и остана буден.

На третата сутрин тя откри истинската причина той да отказва да спи.

И двамата се бяха облегнали на затоплената от слънцето скала. Тя забеляза малко късно, че той е задрямал, и изпита удовлетворение и облекчение, че най-накрая спи. Но малко след това той започна да върти глава наляво и надясно, очите му се размърдаха под клепачите. Лицето му се изкриви от болка и страх и видът му я накара да настръхне. Той изведнъж се събуди, впери поглед в каменистия пейзаж и потрепери.

Кошмар, предположи тя. Искаше й се по някакъв начин да го утеши, но по изражението на лицето му се досети, че последното нещо, което би искал от нея, е съчувствие.

„Освен това – помисли си тя, – той въобще не мирише приятно”. Приятният му мъжки мирис беше преминал в застояла миризма на немито тяло. И тя бе сигурна, че нейната миризма не е по-приятна. От време на време намираха по някоя малка локва вода, откъдето да пият, но нищо по-голямо, където да могат да се изкъпят. Тя се замисли с копнеж за горещи бани и чисти мантии, за плодове и зеленчуци – и за рака.

Силно грачене я върна в настоящето и тя усети как сърцето й подскочи. Акарин беше спрял и гледаше нагоре към няколко птици, които кръжаха над главите им. Докато ги наблюдаваше, една малка фигура падна от небето.

Той лесно улови птицата, последвана от още една. Когато Сония се приближи до него, той вече ги беше оскубал и се беше захванал с неприятната задача да ги изкорми. Работеше бързо и ефективно, очевидно беше насъбрал голям опит. Струваше й се странно да използва магия за такава черна работа, но пък никога не бе виждала магьосник да се колебае да използва силата си за отваряне и затваряне на врати или за привличане на предмети отдалеч, когато го мързеше да отиде да ги вземе.

Всеки път, когато той хващаше и изпичаше някое животно или когато Сония пречистваше застояла вода, тя се чудеше как ли щяха да оцелеят тук, ако не притежаваха магически сили. Първо нямаше да могат да се придвижват толкова бързо. Обикновени мъж и жена щяха да заобикалят дълбоките урви и щяха да се катерят по стръмните скали. Макар Акарин да се стараеше да използва магията си колкото се може по-рядко, без левитацията нямаше да успяват да се движат доста пред жената-ичани, която ги преследваше.