Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Сарин потрепери.
— На никой не може да бъде поверена толкова много сила.
— Кралят знае, че мислите така – каза Болкан. – Затова той смята, че вие сте най-подходящия кандидат.
Сарин ужасено зяпна воина.
— Аз?
— Да.
— Не мога. Аз... трябва да откажа.
— Да откажете на своя крал? – попита Лорлън. – И да гледате как Гилдията и цял Имардин биват унищожени от шепа варварски магьосници?
Сарин впери поглед в пръстена с пребледняло лице.
— Отговорността е голяма – каза тихо Лорлън, – и не е за сам човек, освен ако не сме сигурни, че няма друг начин. Шпионите ще тръгнат след няколко дни. Надаваме се те да разберат веднъж завинаги дали Акарин ни е казал истината.
Болкан кимна.
— Освен това трябва да обмислим и изпращането на подкрепления в Крепостта. Ако дочутото в този разговор е истина, то онази жена ще се срещне с група ичани на север.
— Ами Южния проход? – попита Винара. – Парика се връщаше там.
Болкан се намръщи.
— Ще трябва да го обмисля. Той не може да се отбранява толкова лесно като Северния, но от разговора им се подразбира, че голямото събиране е на север. Но поне ще трябва да сложим постове по Южния проход.
Воинът отново се прозя. Очевидно се бореше с изтощението. Лорлън улови многозначителния поглед на Винара.
— Вече става късно – каза той. – Да се видим рано утре, за да го обсъдим? – Останалите кимнаха. – Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Ще се видим на сутринта.
Когато тримата се изправиха и му пожелаха лека нощ, Лорлън не можеше да се отърси от разочарованието си. Той се беше надявал, че Акарин ще им покаже нещо, с което да докаже верността на историята си. Разговорът между сачаканците не им беше разкрил много, но поне беше посочил някои слабости в отбраната на Киралия.
Ала сега пръстенът вече го нямаше и заедно с него бе изчезнала единствената възможност за връзка с Акарин.
Глава 24
Тайните излизат наяве
Шумоленето на мантии и потропването на обути в ботуши крака в Заседателната зала не спря дори по времето на кратката реч на Лорлън. „Всички сме изнервени – помисли си Денил. – Твърде много отговори получихме на този Съвет”.
Когато Лорлън обяви Съвета за закрит, всички дружно въздъхнаха.
— След кратка почивка ще се проведе Изслушването, на което ще се определи присъдата на елийнските заговорници – каза Разпоредителят.
Стомахът на Денил се сви. Той погледна към Ротан.
— Време е да се изправя пред клюкарите.
Ротан се усмихна.
— Ще се справиш. Откакто замина за Елийн, си натрупал доста опит и самочувствие.
Денил погледна изненадано наставника си. Опит и самочувствие?
— Искаш да кажеш, че преди това не съм имал?
Ротан се изкиска.
— Разбира се, че имаше, иначе нямаше да те назначат на този пост. Просто сега си ги доразвил. Или пък просто си донесъл със себе си малко от онази отвратителна елийнска миризма?
Денил се засмя.
— Ако смяташ, че миризмата може да ми осигури опит и самочувствие, трябваше да ми го кажеш по-рано. Не че щях да послушам съвета ти. Някои навици най-добре да бъдат оставени в Елийн.
По-възрастният магьосник кимна утвърдително.
— Добре, отивай тогава. Върви при тях, преди да са започнали без теб.
Денил стана и си проправи път до края на редица от кресла. Докато отиваше към подиума, той забеляза, че Задграничният разпоредител Кито също се е запътил натам, подготвяйки се да ръководи заседанието. Магьосникът погледна встрани, откъдето се появи група мъже и жени, съпровождана от охрана. Денил разпозна приятелите и съзаклятници на дем Марейн. Ройенд вървеше до съпругата си. Той погледна към Денил и присви очи.
Денил издържа погледа му, без да трепне. Омразата в погледа на Ройенд беше нещо ново. В нощта, когато го бяха задържали, демът беше разгневен, но по време на пътуването им до Киралия и очакването на Изслушването този гняв сигурно беше прераснал в нещо по-силно.
„Напълно разбирам омразата му – помисли си Денил. – Аз го измамих. Него не го интересува, че изпълнявах заповедите на Акарин или че е нарушил закона. Той просто вижда в мен човека, който разруши мечтата му”.
Фаранд стоеше в другия край на залата, до двама алхимици. Младежът изглеждаше нервен, но не и изплашен. От дъното на залата се разнесе тежко прещракване и едното крило на тежката врата се отвори. По пътеката се зададоха шестима елийнци. Двама от тях бяха лорд Барийн и лорд Хеменд, магьосниците от кораба, който бе довел заговорниците в Киралия. Останалите бяха представители на елийнския крал.