Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
„Тайенд ми липсва – помисли си той. – Липсват ми споделената бутилка вино и продължаващите с часове разговори. Липсва ми съвместната работа по проучването ни. Липсва ми... всичко”.
Той копнееше да разкаже на Тайенд историята на Акарин. Ученият щеше да я проучи подробно и да намери скрити противоречия и значения. Щеше да открие скрити възможности, на които другите не бяха обърнали внимание.
Но Денил бе доволен, че ученият не е тук. Ако историята на Акарин се окажеше вярна, Денил би предпочел Тайенд да се намира колкото се може по-далеч от Гилдията.
Той си припомни всичко, което бе научил за черната магия по време на подготовката си за посланик и какво бе прочел в книгата на дема. Използвайки я, един магьосник би могъл да черпи магическа сила от останалите. Човек, надарен с магически талант, разполагаше с повече сила от останалите – но това не означаваше, че магьосникът е по-добра цел. Веднъж победеният магьосник нямаше да разполага с много сила за отнемане. Много по-атрактивна мишена представляваше човек, който имаше магически талант, но не беше обучен да го използва.
Точно като Тайенд.
Денил въздъхна. Чувстваше се като разкъсван на две. Макар да копнееше да се върне в Елийн и да се погрижи Тайенд да е в безопасност, той не искаше и да изостави Киралия и Гилдията.
Сети се за Ротан и се усмихна мрачно. „Някога и аз щях да се присъединя към групичката шпиони. Сега се колебая, защото знам как бих се почувствал, ако Тайенд поеме на някаква опасна мисия. Не бих му причинил това, освен ако не е единственият изход”.
Денил седна пред бюрото си и извади лист хартия, мастило и писец. Поколеба се за миг, обмисляйки какво рискува, като се доверява на хартията.
До Тайенд Тремелин
Както сигурно сте чул, Гилдията е разтърсвана от катаклизми. С пристигането си узнах, че Върховният повелител е задържан за практикуване на черна магия. Сигурно разбирате какво влияние ще окаже това на работата ни, но въпреки че създаде някои проблеми, досега никой от тях не се е оказал фатален.
Той продължи с историята на Акарин, а после обясни, че не може да се върне в Елийн, докато не се убеди, че Гилдията е в безопасност.
Ще бъда изненадан и доста раздразнен, ако се окаже, че няма да мога да се върна пред следващите няколко месеца. Макар че се радвам, че отново мога да разговарям с Ротан, имам усещането, че мястото ми не е тук. Чувствам се по-скоро като посетител, който очаква възможността да се прибере у дома. Когато всичко се оправи, ще попитам Лорлън дали мога да остана за постоянно на поста Посланик на Гилдията в Елийн.
Ваш приятел, Посланик Денил.
Той се облегна назад и внимателно прочете писмото. То бе по официално, отколкото му се искаше, но Денил нямаше никакво намерение да разкрива нещо по-лично. Щом в Обединените земи имаше хора като Фаранд, чиято задача беше да подслушват мисловните разговори на магьосниците, навярно имаше и хора, които прихващаха и четяха чуждата поща.
Той се изправи и се протегна. Сигурно щяха да минат месеци, преди да напусне Киралия. Ако твърденията на Акарин се окажеха верни, Гилдията щеше да събере колкото се може повече магьосници в Киралия. Денил щеше да остане тук за доста дълго време.
„Ако Акарин казва истината – помисли си той и потрепери, – може никога повече да не се върна в Елийн”.
Глава 23
Шпиони
Докато навън лятната горещина постепенно достигаше своя пик, стаите в Университета бяха приятно хладни. Ротан си почиваше в едно от големите, удобни кресла в кабинета на разпоредителя и гледаше събеседниците си. Историкът лорд Соленд изглеждаше доста странен избор за шпионин, но кой би заподозрял, че възрастният мъж със сънлив поглед всъщност събира информация за Гилдията? Другият шпионин, лорд Ийкмо, беше учителят по Воински изкуства, който бе обучавал Сония.
Соленд беше елийнец, а Ийкмо – винд, което правеше Ротан единственият киралийски магьосник, избран за задачата. Ротан очакваше, че това ще му пречи доста при получаването на информация от сачаканците – ако те наистина мразеха киралийците толкова много, колкото твърдеше Акарин.
Лорлън барабанеше с пръсти по облегалката на креслото си.
Те трябваше да се срещнат с професионален шпионин, изпратен от краля, който щеше да ги просвети в изкуството на дегазацията и събирането на информация, преди са поемат към Сачака след няколко дни. Някой почука на вратата и всички се извърнаха към нея.