Върховният повелител

Болкан се намръщи.

— Това въобще не ми звучи като безвредна магия. Акарин научава всичко, което знаете.

— Той не може да проникне в съзнанието ми – отвърна Лорлън.

— Чете само повърхностните ми мисли.

— И това може да е достатъчно вредно, ако случайно си помислиш за нещо, което не би трябвало да знае. – Воинът се намръщи.

— Според мен повече не трябва да носите този пръстен, Лорлън.

Останалите поклатиха глави. Лорлън кимна неохотно.

— Много добре, щом всички смятате така.

— Аз – да – отвърна Винара.

— Аз също – додаде Сарин. Той остави пръстена на бюрото. – Какво ще правим с него?

— Ще го скрием на място, което само ние знаем – рече Болкан.

— Къде?

Лорлън усети как го жегва тревога. Ако смятаха да го заключат някъде, по-добре беше да е на място, което ще могат да достигнат бързо, ако се наложи да повикат Акарин.

— В библиотеката?

Болкан кимна бавно.

— Да. В шкафа със старите книги и планове. Ще го оставя там, когато се прибирам в покоите ми. А сега – той ги изгледа поред, – нека обмислим разговора, който ни предаде Акарин. Какво научихме?

— Че Сония е жива – отвърна Винара. – Двамата с Акарин подслушваха жена на име Авала и мъж на име Парика, които обсъждаха трети мъж.

— Карико? – предположи Лорлън.

— Възможно е – отвърна Болкан. – Никой не спомена името му.

— Колко необмислено от тяхна страна – промърмори Сарин.

— Двамата обсъждаха робите си, така че поне това е истина каза Винара. – Освен това обсъждаха преследването на киралийците.

— Сония и Акарин?

— Вероятно. Освен ако това не е уловка, подготвена от Акарин – каза Болкан.- Може да е наел двама души да водят разговор, за да може да ни го предаде.

— Какви са тези двусмислени намеци, тогава? – попита Сарин.

— Защо никой от тях не спомена Карико или намерението му да нападне Киралия?

— Убеден съм, че има причина за това. – Болкан се прозя, после се извини. Винара го погледна проницателно.

— Спал ли сте, откакто се прибрахте?

Воинът сви рамене.

— Малко. – Той погледна Лорлън. – Срещата ни с краля продължи до късно през нощта.

— Все още ли възнамерява да помоли някой от нас да научи черната магия? – попита Сарин.

Болкан въздъхна.

— Да. Предпочита това, вместо да повика обратно Акарин. Като наруши закона на Гилдията и клетвата си, той се доказа като човек, на когото не може да се разчита.

— Но ако някой от нас се обучи, няма ли той също да наруши този закон и магьосническата клетва?

— Не и ако направим изключение.

Сарин се намръщи.

— Не трябва да има изключения, когато стане въпрос за черната магия.

— Но въпреки това трябва да имаме избор. Това може да е единственият начин да се защитим от ичаните. Ако някой от нас доброволно бъде подсилван от стотина магьосници всеки ден, само за две седмици той може да стане достатъчно силен, за да се бори с десет ичани.