Върховният повелител

Ротан прикри усмивката си. Въпреки равнодушния тон на Лорлън, между веждите му се забелязваше дълбока бръчка и той не спираше да поглежда към картината. Ротан предположи, че Разпоредителят се чуди дали Акарин не го е шпионирал понякога.

Рейвън се приближи до бюрото на Лорлън.

— И защо използването им е забранено?

— На места не са безопасни. Ако учениците забележат, че магьосниците ги използват, те ще се изкушат също да ги използват още преди да могат да се защитят от евентуални срутвания.

Рейвън се усмихна.

— Това всъщност е официалната причина. В действителност не искате магьосници и ученици да се шпионират едни други.

Лорлън сви рамене.

— Предполагам, че предшественикът ми е отчел и тази възможност, когато е наложил това правило.

— Но ако предвижданията на бившия ви Върховен повелител се сбъднат, няма да е зле да го отмените. – Рейвън погледна към Соленд и Ийкмо. Когато насочи пресметливия си поглед към Ротан, магьосникът се зачуди какво ли е впечатлението на шпионина от него. Лицето на мъжа по никакъв начин не изразяваше мислите му. – Те могат да се окажат много подходящи за бягство – додаде Рейвън. После се обърна към Лорлън. – Проучих всички книги, доклади и карти, които ми изпратихте. Откриването на тези ичани няма да е трудно, особено ако те живеят по начина, описан от Върховния повелител. Няма да е необходимо да изпращате трима магьосници в Сачака.

— А колко препоръчвате да изпратя? – попита Лорлън.

— Николко – отвърна Рейвън. – Трябва да изпратите хора без магически сили. Ако ичаните наистина съществуват и заловят някой от магьосниците ви, те ще научат твърде много за вас.

— Не повече, отколкото ще научат, ако заловят Акарин – посочи Лорлън.

— По всичко личи, че той знае достатъчно за Сачака, за да се погрижи за себе си – отвърна Рейвън. – Докато тези магьосници са напълно невежи.

— Затова ви повикахме, за да ги обучите – отвърна спокойно Лорлън. – Освен това изпращането на магьосници си има своето предимство. Те могат веднага да ни съобщят, ако открият нещо.

— И когато го направят, ще се разкрият.

— Инструктирани са да общуват мисловно само в краен случай.

Рейвън бавно кимна.

— Тогава бих искал да отправя една препоръка.

— Да?

Той погледна към Ротан.

— Изпратете само един от тези и изберете други двама. Шпионите ви не трябва да се познават помежду си. Ако заловят един от тях, той ще разкрие самоличността на останалите двама.

Лорлън кимна замислено.

— А вие кой бихте избрали?

Рейвън се обърна към Ийкмо.

— Вие сте воин, милорд. Ако ви заловят и прочетат мислите ви, те ще научат твърде много за бойните умения на Гилдията. – Той погледна Соленд. – Простете ми милорд, но вие сте стар. Нито един търговец не би ви взел на трудно пътуване през пустошта. – Той погледна към Ротан и се намръщи. – А вие сте лорд Ротан, нали?