Върховният повелител

Сония кимна, макар искрено да се радваше, че той няма стъкло.

Един кръвен пръстен щеше да разкрие мислите й. Тя не искаше Акарин да разбира какво се върти в главата й, докато не успееше да се отърси от това глупаво привличане.

Двамата продължиха да вървят бавно. След неколкостотин крачки той притисна пръст към устните си. Продължиха да се промъкват напред, като на няколко пъти спираха, за да може Акарин да отбележи посоката на вятъра. Сония зърна проблясъка на светлина между две скали и разбра, че са близо.

Когато двамата с Акарин доближиха скалите, започнаха да дочуват слаби гласове. Спряха и се свиха край скалите. Първият глас, който Сония чу, беше мъжки, с тежък акцент.

—... по-голям шанс от мен, с този ийл.

— Умница ми е тя – отвърна жената. – А ти защо не си взе, Парика?

— Някога имах. Миналата година си взех нова робиня. Нали ги знаеш какви са новите. Опита се да избяга и когато ийкът я намери, тя го уби. Но той й беше разкъсал краката, така че след това не успя да стигне много далеч.

— Уби ли я?

— Не. – В гласа на Парика се усещаше примирение. – Колкото й да се изкушавах да го направя. Трудно е да се намерят добри роби. Вече не може да избяга, така че не ми създава проблеми.

Жената тихо изсумтя.

— Всичките създават проблеми – дори онези, които са лоялни Освен ако не са глупави.

— Не е задължително.

— Хм. Мразя да пътувам сама, без прислуга – каза жената.

— Но пък така е по-бързо.

— Тези киралийци щяха много да ме забавят. Почти съм доволна, че не ги намерих. Не ми харесва мисълта да държа в плен магьосници.

— Те са слаби, Авала. Нямаше да ти създават много главоболия

— Ако са мъртви, няма да ми създават никакви главоболия.

Студени тръпки полазиха Сония. Внезапно й се прииска да се махне колкото се може по-далеч от това място. Въобще не се чувстваше комфортно в присъствието на двама могъщи магьосници, които я искат мъртва.

— Той ги иска живи.

— Защо тогава сам не си ги намери?

Мъжът ичани се засмя.

— Сигурно страшно му се иска, но не вярва на останалите.

— А аз не вярвам на него, Парика. Може да ни е пратил да търсим киралийците, за да ни разкара от пътя си.

Мъжът не отговори нищо. Сония дочу тихо шумолене на дрехи и стъпки.

— Направих всичко възможно да ги намеря – обяви Авала. Няма да бъда изключена. Връщам се при останалите. Щом толкова много ги иска, по-добре сам да си ги търси. – Тя се поколеба. – А ти какво ще правиш?

— Ще се върна при Южния проход – отвърна Парика. – Сигурен съм, че скоро ще се видим пак.

Авала тихо изхъмка.

— Приятен лов, тогава.

— Приятен лов.

Сония дочу отдалечаващи се стъпки. Акарин я погледна и кимна към посоката, откъдето бяха дошли. Тя го последва бавно и безшумно. След като се отдалечиха на неколкостотин крачки от камъните, Акарин ускори крачка. Вместо да се запъти нагоре по стръмния клон на планината, той пое в южна посока.