Тайната на Ботичели

— За съжаление, познавам много такива.

— Обаче този се различава от общото стадо, защото не е потънал в мръсотия. Невероятно висок, с почти прогнила дясна ръка и странен блясък на сребро в очите си.

Дори и само от описанието на това същество потреперих от страх. Оказа се обаче, че не съм сама в ужаса си. Брат Никодим видимо се стресна и извика:

— Вие сте го виждали?

— Вече три пъти. Познаваш ли го?

— Не много добре. Срещал съм го само веднъж, преди много години, когато дойде тук за помощ — при мен, заради уменията ми на билкар и лечител. — Това бе изречено без капчица гордост. — Наложи се да го отпратя, защото болестта му беше твърде напреднала за лечение. И оттогава насам не съм го виждал. Мислех го вече за легенда, за разказ, с който бабите плашат внуците си. Името му е Кириак Меланхтон.

Дори и името беше отблъскващо.

— И кой… какво е той?

— Майката на Кириак е флорентинка, а баща му — фламандец. Още като младеж влезе в доминиканския орден, където бързо се нареди сред най-фанатизираните братя. В продължение на няколко години дори работеше за Доктрината на вярата.

Видях как брат Гуидо преглъща уплашено.

— Каква е тази доктрина на вярата? — помолих за обяснение аз.

— Инквизицията — отговори кратко и ясно билкарят. Даже и аз бях чувала за инквизицията — как измъчвали еретиците и как изгаряли живи нещастните хора. — А после стана семеен изповедник на Медичите… — продължи старецът.

Но аз го прекъснах:

— И сега работи за Лоренцо ди Пиерфранческо!

Брат Гуидо ме погледна неодобрително, обаче старият монах продължи, без да ми обръща внимание:

— Веднъж ходи по техни дела до Светите земи. Пътуваше с флорентинската делегация след подписването на мирния договор в Константинопол. И тъкмо там се зарази от проказата и започна да линее. Говори се, че когато влезли в църквата на Божи гроб в Йерусалим, той си свалил доминиканското расо и проклел Бога. Голата му, свличаща се от костите плът представлявала такъв ужас за всички, които го зърнали, че дори и небето през онзи ден потъмняло — така разказват. После изгорил расото си пред Божи гроб, облякъл одеждите на прокажен и оттогава насам е истински инструмент на Дявола!

— Но Медичите все още се ползват от услугите му, така ли? — възкликна изумен брат Гуидо. Дори и човек, който окончателно е разлюбил църквата, не можеше да не бъде шокиран от подобно нечувано престъпление — да прокълнеш Бога в най-святата църква на християнския свят.

— Не официално — отговори билкарят. — Сигурно е, че се е върнал тук, във Флоренция, защото тъкмо по това време дойде при мен, а аз го отпратих. В продължение на много години не бях чувал името му и затова го мислех за мъртъв — мислех, че тази страшна болест отдавна го е изгризала. Но после дочух, че някои са го виждали, при това пак в нашия град — тогава отдадох тези слухове на обикновени приказки за плашене на малки деца. Едновременно с това обаче се носят слухове, че той е най-ефективният убиец на нашия грешен свят. Не може да говори, защото проказата е изтръгнала челюстта от лицето му подобно на ядец. Затова да погледнеш лицето му, което е всъщност половин лице, е все едно да погледнеш смъртта в очите. Казват, че когато свали платното от лицето си, жертвите му или директно умират от страх, или припадат, след което той им прерязва гърлата като на свине.