Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Не разбирах какво общо могат да имат с всичко това шайка изнежени поети — сватбената тема ми изглеждаше далеч по-подходяща за случая. Брат Гуидо обаче не закъсня да се хвърли върху коня на поезията.
— Мисля, че това е много знаменателно! Полициано, дворцовият поет на Медичите, и същият, който е написал „Стансите“, върху които се гради сюжета на „Пролетта“, е писал множество пъти и за красотата на розата. Впрочем — тук той удари силно с юмрук върху масата, — ако паметта не ме лъже, дори в самите „Станси“ се казва, че розата е много по-сърцата от скромната теменужка!
Брат Никодим се изправи в стола си и отбеляза:
— Но теменужката е цветето, което стои в центъра на венеца на Флора, точно върху челото!
— Вероятно поетът, а оттам и художникът искат да ни кажат, че за разкриване на тайната трябва да използваме не главите си, а…
— А какво? Стомасите ли? — разсмях се аз и погледнах последователно посърналите физиономии на двамата монаси, осъзнали, че теорията им се е разбила на пух и прах.
— Хей, я почакай! — провикна се миг по-късно брат Гуидо. — Флора не е ли трудна? Онзи сеньор Бенволио не ти ли бе споменал нещо в този дух, когато е настоявал да станеш модел на приятеля му? Че тя трябва да изглежда така, сякаш носи плодовете на идващия сезон?
— Напълно вярно! — светнаха очите ми. — Наистина трябваше да имам достатъчно богат опит с мъжката пръчка! — Старият монах примигна от моята липса на деликатност, но на мен не ми пукаше — бяхме напипали нещо! — Може би тайната има нещо общо с някакво бебе или дете? А може би някой наистина е труден, а? Представете си, че Семирамида Апиани е бременна! Това ще рече, че копеленцето ще стане наследник на богатствата на Медичите, когато Лоренцо Великолепния умре!
— Синьорина! — изгърмя ненадейно брат Никодим. — Не мога да отрека, че хората от фамилията Медичи нямат някой и друг грях, обаче синьорина Апиани се слави като добродетелна девица, чиста и непорочна като първия сняг!
— Добре де — кимнах и се отпуснах скептично на пейката. — Но все пак не можете да не признаете, че за дон Феранте би било изключително удобно племенницата му да стане майка на наследника на Медичите, нали?! Както и за Лоренцо ди Пиерфранческо, което прави двама от Седемте, доволни от подобно развитие на нещата.
— Да не забравяме също, че розите имат редица връзки и с Венера — добави в моя защита брат Гуидо. — Това всъщност е нейното цвете. Според ритора Либаний, по време на игрите в Париж тя носи венче от рози — същото онова съревнование, което в „Пролетта“ е представено чрез появата на Трите грации.
— А според гръцките легенди розата е била създадена при раждането на Венера, или поне така разказва Анакреон — съгласи се билкарят. — Когато Венера се е издигнала от морето, от земята пък се е издигнал нежен храст, а едно поръсване с нектар от боговете е накарало храста да се изпълни с красиви цветове!
— Така е, братко, но мисля, че малко се отклонихме от темата — обади се деликатно брат Гуидо.
Бях напълно съгласна с него. Но по моя начин на изразяване бих казала, че цялата тази шибана поезия ни дърпа назад. А той продължи:
— В крайна сметка в „Примавера“ Флора е тази, която държи тайната, а не Венера. Флора е тази, която е бременна, а не Венера!
След това изявление отправи с огромно неудобство въпросителния си поглед към мен.
Отговорих на мълчаливия му въпрос веднага:
— Невъзможно!
Бях твърде умна, за да бъда хваната по този начин. За едно работещо момиче това би бил краят на нейната кариера — едно бебе бе по-лошо и от чумата. Сетих се за памучните тампони, които си седяха удобно и безполезно до гърлото на утробата ми, сменяни след всяко месечно кървене. Що се отнася до изминалия месец, невъзможното бе дори невероятно, защото не бях лягала с мъж от Бембо насам. Що се отнася до Венера обаче, тоест госпожица Апиани, това вече беше съвсем друг въпрос. Редица флорентински девици имаха щастието да бъдат вкарани в леглото от годениците си доста преди сватбата и ако бебето се родеше няколко месеца по-рано, какво от това?
— Погледнете обаче роклята й — насочих вниманието им аз. — Такава рокля скрива безпроблемно коремчето ти, ако са те натъпкали с някое копеле.
— Хмм — промърмори брат Гуидо. — Мисля, че тази рокля е в… хмм… римски стил. — Аз само изсумтях презрително, защото беше повече от ясно, че аз знаех повече неща за света, отколкото тези двамата тук. После той допълни: — Все пак тази мисъл си заслужава внимание. Може и да не е далече от истината, като се има предвид, че утрешната дата на сватбата — деветнайсети юли, е навечерието на празника на света Маргарет, светицата покровителка на бременните жени. Но от друга страна, възможно е да изпускаме нещо съвсем очевидно.