Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Тук вече бях напълно съгласна с него.
— Все говорите за Венера, обаче пропускате главното — очевидно е като пишката на Давид! За мен очевидното е, че рози се дават на жените от онези мъже, които искат да ги чукат! — изстрелях направо, вбесена от целия този дебат и без да се интересувам как това ще се отрази на стария дръгливец. Обаче ето че той ме изненада.
— Тя е права. И това е напълно вярно — отбеляза спокойно билкарят. — Розите са дарове на любовта. А поетът Боярдо казва, че розите се разхвърлят в чест на радостите от любовта. На тази картина Флора също разхвърля рози. По римско време рози са били хвърляни по време на тържествата на Флора и Химен, на пътя на победителите или под техните колесници, или са украсявали като венци бойните им кораби.
Брат Гуидо автоматично се хвана на въдицата.
— На пътя на победителите казваш! — повтори. — Това определено звучи интересно. Защото цялата тази конспирация се върти около идеята за обявяване на война и не след дълго пред очите на всички ни ще се появят хиляди бойни кораби!
— Може би — съгласи се брат Никодим. — Но лично аз не бих свързал розата непременно с войната, а по-скоро с изцелението. Аз непрекъснато я използвам в моята работа.
— За какви оплаквания? — изстреля веднага въпроса си брат Гуидо.
— Розата подсилва сърцето, стомаха, черния дроб и паметта. Добра е при всякакви видове стомашни неразположения, предотвратява повръщането, прекратява болезнената кашлица и подпомага храносмилането. Но, от друга страна, за лечение на въпросните оплаквания аз използвам множество видове рози, обикновено във вид на дестилат, а характеристиките, които изброих, не се отнасят особено за този конкретен тип — Rosa centifolia.
— Ммм… да — промърмори брат Гуидо. — Розата със сто листа — преведе, може би за мен. — Може пък името на розата да е важното. Може би то ни подсказва да търсим някакво число. Все пак шифрите и криптограмите се изписват с числа и може би това е отговорът, който ни подсказват розите. Така, ако открием някакво число, може да открием и дата или нещо подобно.
— Но, братко — възкликна билкарят, — класификацията centifolia не трябва да бъде приемана буквално. Този вид рози имат различен брой листа, който не се повтаря при нито едно цъфтене!
— Е, значи дотук с листата. Но иначе колко листенца има розата на цвета си?
Тримата се вгледахме едновременно в цветята пред нас — дори и само тези двете изглеждаха с различен брой листенца. Билкарят потвърди предположението ни.
— Да, и листенцата са различен брой. Ако търсим някакъв брой, може би важен е броят на розите, които държи Флора!
— Както и броят на розите, които хвърля — допълни брат Гуидо.
Бих могла да се закълна, че преди не повече от два часа и аз бях предложила същото. Но сега предпочетох да си държа езика зад зъбите. Скупчихме се над Флора и започнахме да броим розите в ръцете й. Задачата се оказа по-скоро невъзможна, затова брат Никодим отново се въоръжи с очилата си.
Започнахме да спорим разгорещено дали трябва да броим разцъфналите рози или само пъпките и дали в краката й има няколко пласта рози. Но накрая достигнахме до числото трийсет и едно. Най-ожесточеният ни спор бе относно розата между Флора и Венера. Тя беше от абсолютно същия тип като розите в ръцете на Флора, но от копието бе невъзможно да се разбере дали израства от земята и следователно не трябва да бъде броена, или пък пада от ръцете на богинята като една от „нейните“ рози. Не бяхме в състояние да определим дали стъблото на розата е над цвета й, което подсказва падане, или е под нея, което би означавало, че израства от земята.
— Има ли някакво значение? — обадих се накрая аз.
Брат Гуидо потърка брадичка и промърмори:
— Според мен, да. Ботичели не прави нищо случайно.
Тук и двамата се обърнахме едновременно към билкаря, който се бе привел почти одве над рисунката. Затаихме дъх с надеждата, че той може би ще ни предостави отговора. И той го направи — но не отговора, който бихме желали. Брат Никодим потърка белия пух на главата си точно над тила и отбеляза: