Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Някъде по това време забелязах, че небето отвън изсветляваше. Значи сватбата наближаваше. И тук не можах да се сдържа да не добавя едно чисто женско притеснение:
— Освен това сватбата е след два часа, а аз нямам какво да облека!
Брат Гуидо се изправи рязко и рече:
— Права си. Ако смятаме да се появим на церемонията и да се обърнем лично към Лоренцо, колкото и малко да е информацията ни, налице са и някои практически въпроси, на които не можем да не обърнем внимание. Това ще рече, че ти имаш нужда от тоалет, а аз от свита, достойна за принц!
— Не може ли госпожицата да отиде на сватбата с онова, с което е облечена сега? — обади се брат Никодим, който до този момент бе слушал мълчаливо разговора ни. Очевидно държеше да сложи край на греховната ми суета.
Аз сведох поглед към намачкана рокля от черно кадифе, която бях носила в продължение на три последователни задушни дни по пътя след аудиенцията ни при папата, а след това изгледах на кръв нещастния билкар. Като придружителка на принца на Пиза аз не можех да се появя с рокля, намираща се в подобно състояние, да не говорим пък, че тосканският протокол не позволяваше на сватба да се носи черно. В допълнение към всичко това плътното кадифе, макар и подходящо за хладната нощ в ботаническата градина, бе немислимо за горещия флорентински ден. Не посмях да изрека тези свои мисли на глас, но за щастие брат Гуидо познаваше достатъчно добре светския живот, за да е наясно, че роклята действително е неподходяща.
— Не може — отговори на стария монах. — Лично аз също се нуждая от други дрехи, но като че ли най-големият проблем ще бъде свитата ми.
Тук билкарят отново заговори:
— Това не е проблем, братко. Защото в момента гледам пред себе си монах в облекло на обикновен гражданин. Какво пречи и други монаси да се облекат така, а? Разполагам с четирима послушници, които още не са дали обет и нямат тонзури и които безпроблемно могат да бъдат вдигнати от леглата си, за да ви придружат.
— И как ще бъдат облечени? — облещих се аз.
— От време на време, заедно с различните дарения, получаваме скъпи одежди и дори бижута на починалите. Ще се разпоредя да донесат раклата — като нищо може да открием нещо подходящо и за теб, синьорина.
Предложението му беше много мило, обаче аз не можех да си представя да отида на сватба на Медичите, накипрена с мухлясали одежди от минали епохи, носени от отдавна починали старици.
Но се оказа, че жестоко греша. Нищо не би могло да ме подготви за съкровищата, които ми предстоеше да видя. Миг по-късно в ботаническата градина се появиха четирима сънливи послушници, привели гърбове под тежестта на огромна дървена ракла. И докато младежите бяха поети от двамата по-възрастни монаси, за да получат указания, аз отворих нетърпеливо капака към съкровището на Соломон. И автоматично се изключих от разговора на мъжете. Ръцете ми се потопиха с наслада в най-меката и пъстроцветна коприна на света, в сребристи тъкани, леки като воали, в платно като фина паяжина и в топове златотъкан брокат. По-голямата част от дрехите бяха за мъже, но открих и три дамски рокли, прилежно сгънати и очакващи да се превърнат в нечия втора кожа. И докато мъжете се оправяха — квартетът от послушници на билкаря бе на седмото небе, че ще присъства на грандиозна сватба във външния свят — аз си взех трите рокли и се запътих зад паравана край огнището. Не след дълго излязох оттам облечена в тревистозелено, изпъстрено с най-фините златни нишки на света. Не разполагах с огледало, но си знаех, че съм същинско олицетворение на Пролетта. И тази мисъл ми напомни какво ми липсваше — за пореден път навих копието на картината и го пъхнах в корсажа си. Сега вече тоалетът ми беше пълен и аз се обърнах към присъстващите мъже. Дори пред огнището коприната определено охлаждаше тялото ми, обаче погледите на послушниците и на брат Гуидо (макар да се постара да скрие възхищението си) набързо загряха кожата ми.
Билкарят започна да кръжи около мен и по едно време рече:
— Но не е ли по-добре да не бие толкова на очи? — Като че ли мен ме нямаше в стаята. — Не забравяйте, че щом картината ще е там, на всички ще стане ясно, че Флора присъства на сватбата и лично. Освен ако не й скрием косата по някакъв начин.
Брат Гуидо се загледа в мен и промърмори:
— Но ще има и хора, които я познават като моя придружителка и със сигурност ще я познаят на картината. От друга страна, с оглед на всички останали гости… Да, като че ли наистина ще бъде по-добре да не привлича толкова голямо внимание.