Тайната на Ботичели

— По какъв начин?

— От онова, което ми разказахте, всичките седем членове на конспирацията ще бъдат на тази сватба. Както и картината. Така че всички те ще могат да схванат какво се крие в ръцете на Флора. И смятам, че тази роза е като застраховка.

Погледнах го неразбиращо.

— Много просто — поясни за мое удобство той. — Записваш някакъв шифър в дадена картина. Искаш този шифър да бъде разчетен от определени височайши особи и от никого другиго. Затова отнасяш картината на място, където ще бъдат всички въпросни особи и картината ще бъде пред очите на всички. А последната роза е застраховката. В случай че някой открадне копието й — както е станало.

— Да, някой действително открадна копието — смотолевих през стиснати устни.

— Именно! — продължи спокойно старият монах. — Затова Ботичели е вградил един детайл, който може да бъде видян добре единствено на истинската картина. По този начин я е застраховал така, както корабовладелец застрахова търговската си флота — само онези, които са достатъчно благородни, за да видят картината в тесен кръг, само онези, които са достатъчно знатни, за да бъдат поканени на сватба на Медичите, тоест конспираторите, ще могат да видят застраховката и по този начин да изтълкуват онова, което виждат. Затова тази роза е много важна — сигурен съм!

— И кой по-добре да разбира процеса на застраховането от Медичите, най-богатото семейство банкери в целия свят! — допълни иронично брат Гуидо.

— А още по-знаменателен е фактът, че още от римски времена розата се е свързвала с тайните. В онези времена римляните са имали обичай да увесват роза над масата за вечеря, което било знак, че всички думи, разменени там — sub rosa или „под розата“, са защитени от силата на секретността.

Тази интригуваща мисъл определено накара сърцето на моя спътник да забие така, както на хрътка, подготвяща се за интересен лов. Ала моето сърце си стоеше спокойно — бях убедена, че сме на грешна следа. Защото, дори и да успеехме да разберем дали розата се издига от земята или пада, все така си оставахме невежи относно тайната, която се крие „под розата“. Което ще рече, че не разполагахме с нищо, което да кажем на Лоренцо Великолепния.

— Хей, да не би да си въобразявате, че ще се изстъпим пред Лоренцо Великолепния и ще речем: „Да знаеш, че тайната е в трийсет и двете рози“ или „Тайната е в трийсет и едната рози“! Много умно, няма що!

— Да, права си — кимна брат Гуидо и отново увеси нос. — Но какъв друг избор имаме?

— Може пък това да е парола и той веднага ще схване значението й? — предложи услужливо старият монах.

Изсмях се и отсякох:

— Така. Да обобщим! Ще съобщим на бащата на Флоренция, че неговият братовчед и протеже е организирал заговор срещу него, заедно с още шестима, четирима от които не знаем. Обаче разполагаме с парола — „трийсет и две рози“ или „трийсет и една рози“. И всичко това сме схванали от картината, която е сред сватбените подаръци. Просто брилянтно!